Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 21

— Значи — възкликна Чърк — трупът трябва да е бил сложен в канавката между един часа и…

— Пет часа в четвъртък.

— Но кой би могъл да го направи? Не можеш да препускаш през Лондон с труп, метнат на седлото, и да го захвърлиш в канавката, без никой да те види.

— Точно така — отвърна меко Петри. — Но докладът на съдебния лекар показва, че Берисфорд е бил мъртъв от дни.

— Има ли заподозрени? Искам да кажа, ако е убийство… Петри се усмихна.

— О, да, има дори арестуван. Чърк се изправи в стола си.

— Защо съм ти тогава?

— Почакай малко, родственико! Себастиан Фромлих, щавач от Ледъркоут Лейн, беше арестуван. Ще бъде изправен пред съда следващия петък. Фромлих, който е от фламандски произход, купувал дърва и въглища от Берисфорд. Но търговията му западнала и не могъл да му плати дължимото, затова прекарал три дни в затвора за длъжници Маршълси. След като излязъл оттам, често го чували в кръчмите из града да говори за омразата си към Берисфорд и да се кълне, че ще си отмъсти. Фромлих не може, или не иска да опише действията си, нито през четвъртък следобед, нито в събота. А и Короната има ценно доказателство срещу него.

— И какво е то?

— Хайде, Никълъс! Сър Джоузеф Жано се кълне, че отказът на Фромлих да опише действията си ще го изпрати на ешафода.

Чърк изстена и отмести поглед. Познаваше Джоузеф Жано — „Бика“. Плешив, с набръчкано лице и квадратна челюст на боксьор, той беше по-страшен от палача и беше превърнал множество тъжители в треперещи развалини. Той познаваше и методите му — Лондон беше пълен с професионални свидетели, готови да осъдят някого на смърт с показанията си, срещу дребни монети. А като чужденец Фромлих едва ли имаше много приятели.

— Фромлих е в Нюгейт — продължи Петри. — Очевидно единственият човек, който се интересува от съдбата му, е някаква далечна роднина.

— Ами съдиите? — попита Чърк. Очите на Петри се присвиха.

— Главният съдия Попъм, подпомаган и насърчаван от съдиите Долпен и Скрогс.

— За Бога! — възкликна Чърк. — Фромлих ще има късмет, ако изобщо го изслушат.

— О, ще го изслушат! Ти, Никълъс, ще му бъдеш защитник. Според съдебните правила обвиняемият трябва да се защитава сам, но не е казано, че не можеш да го съветваш.

Чърк погледна към пода. Разбра, че хитро са го подмамили в капан.

— Защо? — възкликна той. — Защо е този фарс, това лицемерие? Фромлих ще увисне на бесилката и ти го знаеш!

— Кралят ме помоли да се намеся, но да не бъде явно. — Петри се наведе през писалището. — Разбира се, че Фромлих ще бъде обесен. Но той е невинен, истинският убиец е някой друг.

— Откъде знаеш?

— От Синята кожа например!

— Кой, за Бога, е пък този?

— Берисфорд беше суров съдия. Преди година, по време на чумата, известният мародер на име Синята кожа се промъквал нощно време в гробищата и черковните дворове и изкопал стотици трупове, за да им открадне саваните. Криел ги в една запустяла къща и ги продавал на опечалените, за да могат да погребат роднините си. След като го преследвал месеци наред, Берисфорд лично заловил Синята кожа, накарал да го съблекат до кръста и да го бичуват в един от черковните дворове, които бил осквернил. Няколко нощи по-късно Синята кожа нападнал Берисфорд, но съдията, добър фехтувач, успял да го арестува, наредил отново да го бият с пръчки и да го хвърлят в затвора.