Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 20

— За състоянието на Берисфорд.

— А, да. Миналия петък, денят преди да изчезне, съдията седял край огъня в гостната си, когато пратеник с плащ и качулка пристигнал с писмо за него. Той отказал да влезе в салона, но изчакал в коридора за отговор. Берисфорд отворил писмото и бързо го прочел. Явно много се развълнувал, защото започнал да крачи напред-назад и казал на Мозби да освободи пратеника, викайки: „Ще направя каквото иска! Ще направя каквото иска!“ По-късно същия ден той присъствал на среща на енорийския съвет в черквата „Сейнт Мартин ин дъ фийлдс“, където бил ковчежник. Отчел всичките си сметки и когато го запитали защо е толкова тъжен, отвърнал: „На човек, който ще бъде изгорен, подобава да е тъжен“.

Чърк озадачено поклати глава.

— Защо един съдия, получил задача от краля, ще се бои да не го екзекутират като престъпник? — попита той. — Имало ли е между него и Валанс нещо повече от търговски отношения?

— Не — отвърна Петри малко прибързано. Той прокара език по устните си и продължи да разказва. — Миналата събота сутрин Берисфорд станал много рано. Мозби го чул да рови из сандъците и кутиите в кабинета си, където изгорил наръч документи в камината. После се измил и облякъл черен панталон, чорапи и кожени ботуши. На врата си сложил бяла ленена връзка. Поискал официалния си пръстен и сабята със сребърна дръжка и взел доста пари в сребърни монети. Помолил Мозби да му донесе новата наметка от фин вълнен плат, но после размислил и отсякъл: „Ще си сложа старата. И тя ще свърши работа.“ После взел ръкавиците си и излязъл навън. Когато стигнал края на уличката, изведнъж се обърнал. Мозби го видял да поглежда тъжно към дома си, сякаш знаел, че го напуска завинаги. Тази нощ не се прибрал. Мозби го търсил, но не успял да го намери.

— Виждал ли е някой Берисфорд, след като напуснал къщата си?

— Да, в събота следобед, близо до черквата „Светият покров“ срещу Нюгейт и после около един часа недалеч оттам, в началото на уличката Черното прасе откъм Винтри, близо до Темза. И в двата случая гражданите, които са го видели, казват, че имал измъчен вид и див поглед. — Сър Еймиъс сви рамене. — След това никой не го е виждал жив. — Той побутна малък къс пергамент към Чърк. — Има много загадки около смъртта на Берисфорд. Първо, възможно е и да не става дума за убийство.

— Какво искаш да кажеш?

— Като се има предвид меланхоличното настроение на Берисфорд и фактът, че сякаш се е хвърлил върху собствената си сабя, много хора смятат, че е било самоубийство. — Петри се ухили. — Заради държавните интереси ние не подлагаме тези слухове на съмнение.

— Но не е възможно — каза Никълъс — трупът да лежи в канавката пет дни и никой да не го забележи.

— Точно в това е загадката! Няколко свидетели казаха на разпита, че са минали покрай канавката в понеделник, вторник, сряда и дори четвъртък сутринта и нямало и следа от бастуна или ръкавиците. А и около един часа в четвъртък, преди да бъде намерен трупът, канавката била почистена. А и времето беше лошо — в сряда имаше силна гръмотевична буря, но дрехите на съдията бяха относително сухи.