Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 17

Сър Еймиъс рязко се приведе през масата. Гласът му се превърна в дрезгав шепот и Чърк се зачуди дали дори Скейтлок, който стоеше по-назад, може да чуе какво се говори.

— Крал Едуард Втори — продължи Петри — бил човек, който ценял най-хубавото и от двата пола. — Той облиза устните си. — На това се дължало гибелното влияние на де Спенсър. През септември 1326-а кралицата и Мортимър слезли на брега в Есекс и кралството се обединило зад тях. Едуард и фаворитът му Хю де Спенсър били заловени в Южен Уелс.

Де Спенсър понесъл цялата тежест на закона и бил екзекутиран като предател. Кралят бил изпратен в замъка Бъркли, където по-късно починал. Сегашният крал, едва на Четиринайсет години, бил коронясан, но истинската власт принадлежала на кралица Изабела и привърженика й Мортимър. Е, поне до зимата на 1330, когато сегашният ни крал утвърдил властта си. Той арестувал Мортимър и го изпратил на бесилката. Любимата си майка пък прогонил от двора и й наредил да отиде в замъка Райзинг. — Петри леко наклони глава и погледна Чърк с престорена невинност. — Схващаш ли за какво ти говоря, родственико?

Никълъс откри, че е трудно да запази спокойствие. Всички знаеха, че Едуард е бил убит в Бъркли от убийци, пратени от Изабела, които бяха пронизали вътрешностите му с нажежен ръжен. Беше общоизвестно и това, че Мортимър беше арестуван в личната спалня на кралицата в замъка Нотингам. Никълъс отмести поглед и се загледа в огъня.

— Нямаш ли въпроси, родственико?

Никълъс се усмихна. Сър Еймиъс въздъхна с облекчение.

— Много добре — каза той. — По-добре е да не се разчува в чужбина за делата на могъщите и високопоставените.

— Но какво ме засяга това? — попита правникът.

— Ще ти кажа. Но първо — договорът.

ВТОРА ГЛАВА

Сър Еймиъс стана и отиде до сандъка в ъгъла на стаята. От него извади фин пергамент и го разгърна върху малка масичка с принадлежности за писане върху нея. После взе мастилницата от мястото до огнището, където се топлеше и направи знак на Никълъс, който се приближи и погледна документа. Върху него с елегантен почерк беше написано: „Този договор се сключи днес, на 25-ти ноември през 31-вата година от царуването на крал Едуард III, между Никълъс Чърк, джентълмен, и сър Еймиъс Петри.“ Чърк се усмихна кисело и скри неприязънта си към сигурността, с която Петри беше смятал, че ще приеме назначението си. Почувства се като заек, заклещен в сеното — накъдето и да тръгне, ще го хванат. Сви рамене. Какво значение имаше? Взе перото, потопи го в синьозеленото мастило и подписа името си със замах. Документът включваше всички условия, които Петри беше изброил — заплащане, дрехи, храна.

Сър Еймиъс се усмихна и побутна договора настрани.

— И така — продължи той, — Изабела почина на 22 август миналата година. Тъй като беше болна от заразна болест, тялото й беше пренесено бързо по Майл Енд Роуд и на 26 август беше погребано във францисканската църква в Лондон, близо до „Сейнт Пол’с“. — Петри се разсмя самоуверено. — Старата кралица, вероятно осъзнала злото, което била причинила, поискала да бъде облечена в одеждите на францисканския орден на бедните клариси и погребана в тяхната черква — сър Еймиъс се усмихна, — в която, съвсем случайно се намирали и костите на любовника й Мортимър.