Читать «Пазителят на Портите» онлайн - страница 15

— Болезнени спомени, а? — попита лукаво шерифът. — Но сигурно с Кембридж не е така. Знам, че си учил и там. Медицина, при великия доктор Фабиан, лекарят, който реже трупове?

— Лекарят, който има разрешително да го прави — рязко отвърна Чърк.

Петри се усмихна, сякаш беше спечелил точка, и Чърк се напрегна. Шерифът го дразнеше с миналото му, както добрият правник оставя жертвата си да говори, уплашена от злокобните паузи между простите, но резки въпроси. Разбира се, че Чърк си спомняше варосаните стени и просмуканите с кръв маси на Кембридж, където д-р Фабиан разрязваше и изследваше труповете на обесени мъже и жени; спомняше си замърсената бяла плът, увисналата кожа, вонята на сребристосините им вътрешности, струпани върху мръсните подноси. Не можа да го понесе и затова реши да учи право. Сър Еймиъс Петри, доволно захилен, добре знаеше това.

— След Кембридж също като теб, сър Еймиъс, аз отидох в Инър Темпъл — каза Чърк. — Учих в Кръглата Църква, рових се из гробниците на тамплиерите, беснеех с останалите студенти по „Флийт Стрийт“, купувах си учебниците по право на Ричард Попъл. Направих го под твое влияние. Изпратих ти благодарствено писмо, но се съмнявам, че си го получил, защото нямах отговор.

Сър Еймиъс се изсмя и щракна с пръсти. Пред Чърк се появи нова чаша вино, но той беше пил достатъчно и я остави недокосната. Петри трябваше да спре да си играе с него и да мине на въпроса. Вместо това сър Еймиъс попита:

— Как е майка ти, родственико?

Никълъс се замисли за нея, слаба и дребничка, с лице, сбръчкано от грижи. Само да не беше взела страната на Робин.

— Майка ми е добре. — Никълъс бутна стола си, сякаш се канеше да стане. Идеше му да се сопне на шерифа и се опита да сдържи гнева си. — Сър Еймиъс, защо съм тук?

Шерифът стисна устни и кимна.

— Премият въпрос изисква прям отговор. Искам да ти предложа служба.

Никълъс остана безмълвен.

— Изглеждаш недоволен. Да не би да имаш по-добро предположение?

— Не, сър Еймиъс, но дори глупак не би купил зачулен кон. Сър Еймиъс се усмихна насила.

— Бих искал да станеш член на моето домакинство. Никълъс отвърна на погледа му.

— Като какъв? Като прислужник ли?

— Не. — Доброто настроение на Петри се стопи. — Като един от най-приближените ми служители — следовател.

— С други думи да преследвам крадците?

— Не! — отвърна Петри. — Не ми трябват биячи или други такива глупости. Имам нужда от някого, който да познава закона така добре, както и тъмните дебри на човешката душа; някой, който да ми помага справедливостта да възтържествува и злото да бъде наказвано.

Никълъс си помисли, че това, което беше видял при правораздаването, няма много общо със справедливостта, но едва ли сега беше моментът да го сподели.

— Следовател — човек, който издирва фактите, истината. Правник, който привидно — шерифът наблегна на думата — ще ми помага да подготвям делата си и ще събира доказателствата, необходими за пред съда. Пет шилинга на седмица, правото да се храни веднъж на ден на масата ми или да си взима храна от моите запаси. Нови дрехи на Коледа и Еньовден и покриване на разходите, стига списъкът да е точен и приемлив за иконома ми.