Читать «Имперски убийства» онлайн - страница 8

— Казва ми да внимавам! — отвърна Клавдия.

— Да, така трябва да казва. — Императрицата разтвори пръсти и поднесе към носа си малката торбичка с благовония, която държеше в ръка. — Странно, нали? — отбеляза тя. — Кръвта мирише на желязо. Това място ми напомня амфитеатъра. Амфитеатърът е като живота, нали, Клавдия? Победители и победени. Зрителите, богатите, могъщите, бедните и нищите — тях не ги е грижа. Всеки ходи там заради нещо свое. Мисля, че клетниците искат да видят как под острието на меча някой страда повече от тях. А знаеш ли защо дебелата Валерия отива в амфитеатъра? Тя се възбужда! Дебелата кучка си представя, че е легнала с гладиатор! Младежите я ухажват, възползват се от благоразположението й и тя се увлича. Ти била ли си някога влюбена, Клавдия?

Младата жена студено отвърна на погледа й.

— Не, не мисля — сухо изрече Елена. — Християнка ли си, Клавдия?

Отговорът на този въпрос беше отрицателно поклащане на главата. Елена присви очи.

— Не вярваш в нищо, нали? Големите тлъсти богове и богините, които пъчат гърди и вдигат крака. В Рим има само един бог, Клавдия — продължи Елена. — Това е синът ми, божественият Константин.

Анастасий неодобрително размърда глава.

— Не ставай раздразнителен, свещенико! — остро се обърна императрицата към него. — Ти знаеш всичко за Константин, права ли съм? За твоя Август, императора?

Клавдия си спомни нарежданията на Анастасий: мълчи, бъди спокойна, никога не казвай доброволно нищо, което знаеш.

— Пътят от Йорк дотук е дълъг — унесено продължи Елена. — Толкова много императори! Сега са само двама: на запад е Константин. — Тя вдигна ръка, стиснала ароматната торбичка. — Той победи съперника си Максенций в битката край Милвийския мост и потегли срещу Рим с главата на тиранина, набучена на кол. На изток е Лициний. Сега ще ти кажа защо се срещам с теб тук. Има две причини. Първо, синът ми възнамерява да стане единствен император. О, да, той се закле във вечно приятелство. Но когато Лициний направи грешка, Константин ще потегли на изток, ще го принуди да се сражава, ще унищожи армията му, а сетне ще го убие. Ако Лициний има капка мозък в главата си, ще се опита да направи същото със сина ми. Двамата ще се усмихват и ще разменят усмивки на обич, ще се назовават един друг братя и ще подписват най-прекрасно звучащите мирни договори. — Елена сведе глава: — Но да се върнем към амфитеатъра, Клавдия. Един от двамата трябва да умре. И за да победи в тази битка, синът ми възнамерява да отмени всички едикти срещу християнската вяра.

— Повечето хора в Рим са християни, както и много офицери в армията — поне тайно. Защо? Защото Константин твърди, че е имал видение ли? Не мога да коментирам виденията му, но той има нужда от християните. Това е втората причина, поради която разговарям с теб тук. Днес в Рим има две империи. Имаме колоната на Траян, триумфалната арка на Тит, Колизея, Форума. Но под града минават катакомби, в които християните погребват своите мъртви и тайно изпълняват обредите си. Само погледни града ни! Паметниците вече се рушат, но животът в катакомбите продължава да кипи както винаги. Същото е и в цялата империя. Е, мен наистина не ме е грижа дали преди триста години един евреин, наречен Христос, е възкръснал от мъртвите три дни след като бил прикован към кръста. Онова, което ме интересува и което интересува и Константин е, че християнството се превръща във втора империя. — Елена направи движение, наподобяващо пълзенето на змия. — Тя е под фасадата, извива се и се промъква като онези тесни галерии в катакомбите. За какво говоря всъщност, мишленце? Разрешавам ти да приказваш.