Читать «Имперски убийства» онлайн

Пол Дохърти

Имперски убийства

(книга 2 от "Тайните на древния Рим")

В памет на Майкъл Ейкъс от Военновъздушните сили на Съединените американски щати, трагично загинал през 2002 г.

Основни персонажи

Диоклециан: старият император, вече абдикирал

Максенций: бивш император на Запада, победен и убит от Константин при Милвийския мост

Константин: новият император на Запада

Елена: майка на Константин, императрица и Августа

Лициний: император на Източната империя

Имперски служители:

Анастасий: християнски свещеник, писар, секретар на Елена

Бес: управител на императорския дворец

Бур: телохранител на Елена

Крис: началник на агентите на Константин

Север: цезар, съуправител на Максенций

Руфин: банкер, приятел на Константин

От християнската църква:

Милтиад: папа, епископ на Рим

Силвестър: помощник на Милтиад, главен свещеник на християнската общност в Рим

Куртизанки:

Домацила

Сабина

Актьори:

Зосина

Парис

Йол

От „Магариците“:

Полибий: собственик на кръчмата

Попея: негова любовница

Океан: бивш гладиатор

Граний: прислужник

Януария: прислужница

Фаустина: прислужница

Клавдия: племенница на Полибий

Муран: гладиатор

Въведение

По време на процеса срещу Христос, Пилат, както разказват евангелията, поискал да освободи затворника. Спрял го викът, че ако направи това, „няма да е приятел на Цезаря“. Според коментаторите Пилат усетил заплахата. Дори римският губернатор и държавните чиновници били наблюдавани най-внимателно от тайни агенти на императора, от agentes in rebus, буквално „онези, които правят нещата“. Римската империя имала и военни, и цивилни полицейски сили и макар че двете се различавали в задълженията си, би било неточно да твърдим, че разполагала с нещо като съвременните детективи или тайни разузнавателни служби. Вместо това императорът и водещите политици заплащали огромни суми на доносници и шпиони, които често трудно можели да бъдат контролирани. Както сухо отбелязва Уолсингам, главният шпионин на Елизабет I: „Той не е бил съвсем сигурен за кого работят собствените му хора, за него или за опозицията.“

Agentes in rebus представлявали отделна класа сред ордата събирачи на слухове, доносници и понякога извънредно опасни шпиони. Те работели лично за императора и тяхното свидетелство бързо можело да сложи край на нечия обещаваща кариера. А това било често срещано през кървавия и изпълнен с интриги период от началото на IV в.сл.Хр.

Император Диоклециан разделил империята на Източна и Западна. Всяка част имала собствен император и негов помощник, носещ титлата цезар. Империята страдала от икономически проблеми и нападения на варвари. Нейната държавна религия била заплашена от набиращата все повече сили християнска църква, чието присъствие се усещало на всяко социално равнище във всички провинции.

В 312 г.сл.Хр. младият военачалник Константин с подкрепата от майка си Елена, британка по произход, която вече флиртувала с християнската църква, решил да завземе Западната империя. Той прекосил Италия и се срещнал със съперника си Максенций при Милвийския мост. Според Евсевий, биографът на Константин, бъдещият император имал видение на кръст, под който стояли думите: In hoc signo vinces — „С този знак ще победиш“. Константин, продължава разказът, заповядал на войските си да приемат християнския символ и спечелил блестяща победа. Той разгромил Максенций и го убил, а после потеглил срещу Рим. Така Константин станал император на Запада, а негов единствен съперник оставал Лициний, който управлявал на Изток. Под силното влияние на майка си, Константин поел юздите на управлението и започнал преговори с християнската църква, за да сложи край на вековете гонения. Но във всекидневния живот продължавали да властват интриги и убийства. В Рим имало много недовършени дела и agentes in rebus били непрекъснато заети…