Читать «Имперски убийства» онлайн - страница 11

— Рим е пълен с проститутки, твое величество.

— Вярно е, но куртизанките са нещо различно. Тяхното обществено положение е близко до това на жриците, дори на девиците весталки. Освен това имат и могъщи приятели, не само заради прелестите си.

— А защото знаят тайни… — допълни Клавдия.

— Продължавай! — заповяда Елена.

— Твое величество трябва да се запита защо трите куртизанки са били убити, особено след като са били покровителствани от божествения Август. — Клавдия замълча, за да подбере правилно думите си. — Може да са били убити от самия император, но ми се струва невероятно.

— Защо? — заинтересува се Елена.

— Няма достатъчно добро основание! — отвърна Клавдия. — Следователно, смъртта им би трябвало да е дело на някой враг. В действителност Рим не познава сина ти. Могъщите мъже възнамеряват да изчакват и да наблюдават. Но може би някой се е запитал дали жените не разказват тайни на Константин. И дали заради това не трябва да бъдат накарани да млъкнат завинаги. А може да си мислят, че техните убийства са само приумица. Рим се страхува от изродени императори; боговете са свидетели, че ги е имало прекалено много. Хората може да се питат дали убийствата не са начинът, по който Константин получава удоволствие, докато кръстовете върху труповете им отразяват неговото мислене: заради твърдението му, че е видял кръст преди битката на Милвийския мост.

— Колцина са онези — възкликна Елена, — които биха повярвали, че императорът е замесен в тези убийства?

— О, да, твое величество, но колкото повече възразява той, толкова повече хората ще си задават въпроси.

Елена стисна ръката на Анастасий.

— Прав си, Анастасий, умът й наистина сече. Синът ми е по-скоро объркан, отколкото уплашен от тези убийства — продължи Елена. — Трябваше да настоявам да бъде по-предпазлив, а не да го поощрявам да общува с онези куртизанки, но със същия успех можеш да казваш на птицата да не лети! Константин винаги е бил склонен да спори. Той твърди, че дори и да се откаже от желанията си, подозренията все пак ще се мъкнат подир него. Дори се пита дали за тези смърти има и друга причина, която ни е напълно неизвестна.

— Дали всяка куртизанка, която го е посещавала, е мъртва?

Елена поклати глава:

— Не всяка и така стигаме до бедната Фортуната. Ето какво мога да кажа за смъртта й. Фортуната беше една от моите агентки. Пратих я в двореца на Константин да служи като виночерпка. Тя не откри нищо ново, а сетне замлъкна. Ето я причината. Този следобед при мен дойде един от касапите. Намерил трупа й да виси на кука. Заповядах да го донесат тук. Когато се свечери, Анастасий ще нареди да го преместят, да го отнесат на някое гробище и да го погребат.