Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 47

— И улови ли те? — попита Корбет.

— Скрих се в Лондон — отвърна Тавърнър. — Започнах да своднича, но Мандевил ме откри и там.

Той разтвори яката на дрехата си и я свали. Корбет се дръпна при вида на голямото „V“, жестоко отпечатано върху лявото рамо на мъжа. Раната вече бе заздравяла, но бе видно, че е използвано нагорещено желязо. Корбет се върна към креслото си.

— И ти дойде при абат Стивън?

— Първо отидох за помощ при доминиканците в „Блекфрайърз“. О, да, и при архидякон Ейдриън.

— Значи го познаваш?

— О, да!

— И какво ти обеща абат Стивън?

— Че ще прогони беса от мен. Отнасяше се към мен като към син. Беше мил и добродушен. Каза, че мога да остана тук известно време. Понякога помагах на брат Елфрик в библиотеката.

— Знаеш ли защо умря абат Стивън? — попита Корбет. Тавърнър поклати глава отрицателно:

— Никога не сме говорили за нищо, освен за това, че съм обладан, и за предишния ми живот. Понякога той изглеждаше тревожен и разсеян. Често го виждах да разговаря със своя прислужник, послушника брат Пердитус.

Корбет чу някакъв звук отвън, Чансън вероятно се връщаше. Някъде започна да бие камбана. Ранулф се приготви да стане, но после пак седна на мястото си.

— И абат Стивън не е обсъждал нищо, свързано с абатството?

Тавърнър поклати глава:

— Лошо ми е! — прошепна той, като се държеше за стомаха. — Трябва…

Той немощно посочи с ръка към чашата и подноса с храна в другия край на стаята. Ранулф скочи. Напълни чашата и я сложи в ръката на мъжа. После отиде до прозореца зад леглото и отвори кепенците. Явно нещо навън силно привлече вниманието му.

— Говорил ли си с някого от другите монаси? — настойчиво попита Корбет. — С приора Кътбърт?

Главата на Тавърнър се вдигна нагоре: отново бе обладан.

— Тясно сърце, тясна душа! — дойде дрезгавият отговор. — Обича това абатство повече от Бога. Te и прословутата им странноприемница. Искат да ограбят Кървавата ливада, да разкопаят гниещите кости на стария Сигбърт, да построят богата къща за тлъстите господари на тази земя. Да имат повече посетители. Да увеличат доходите си.

— Джон Карфур!

Корбет скочи, щом чу пронизителния глас на Ранулф. Тавърнър подскочи и се озърна.

— Джон Карфур! — повтори Ранулф. Той бавно приближи до леглото и седна до Тавърнър. — Мога да се хвана на бас, че на дясното ти рамо — той побутна Тавърнър с пръст по рамото — има и друг белег във формата на ромб. Червеникав белег по рождение.

Ранулф погледна господаря си и извинително се усмихна.

— Какво означава всичко това? — Гласът на Тавърнър се извиси в зловещ писък.