Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 19

Корбет стисна ръката му и представянето завърши.

— Аз съм архидякон в „Сейнт Пол’с“ — обясни Уолъсби — и съм пратен тук от Кентърбърийския епископ и доминиканския орден.

— С каква цел?

— О, да се противопоставя на дявола и всичките му демони! — Уолъсби отметна глава и се засмя гърлено. — Едно безсмислено пътуване според мен. Настаниха ме добре, но пътуването ми беше безплодно. А ти, сър Хю, трябва да си тук поради тайнствената смърт на абат Стивън?

— Убийството! — отговори Корбет. — Убеден съм, че абатът е бил убит. Между другото, какво общо имат дяволът и всичките му демони с абатството „Сейнт Мартин’с“? Знам, че абат Стивън беше заклинател…

— При това прочут! — отговори архидяконът. — Затова съм тук. Абат Стивън е автор на пространни писания относно обладаването от демони. Той помагаше на обладани от зли духове в Линкълншър и Лондон. Имаше някои много известни случаи. Предстоеше му да гони бесове и тук: един мъж на име Тавърнър бе потърсил помощта му.

— И вие дойдохте да присъствате на ритуала?

— Не, сър Хю, дойдох да го оборя. Аз съм съгласен с твърденията на доминиканците. Онова, което мнозина смятат за обладаване от бесове, според мен е някакво душевно заболяване, болест на разума, безумство, лудост, а в много случаи просто внушение или дори истинско мошеничество.

Ранулф тихичко изръкопляска с ръце.

— Ах! — Архидяконът му се усмихна. — Струва ми се, че тук намирам сродна душа!

— И кога трябваше да се извърши прогонването? — попита Корбет.

— Утре.

— А вие срещнахте ли се с този Тавърнър?

— Разпитах го. — И?

Архидяконът сви рамене, взе парче хляб от подноса, пъхна го в устата си и бавно задъвка.

— Той е един от най-странните случаи, с които съм се сблъсквал. Вече започнах да мисля, че съм сбъркал, като подхванах този спор с абат Стивън.

— Искате да кажете, че човекът наистина е обладан?

— Може би.

Архидяконът замълча при звука от стъпки, които се чуха по стълбището. Брат Пердитус почти влетя в стаята.

— Приорът Кътбърт и членовете на съвета са готови! — задъхано обяви той.

Сър Хю взе ботушите си.

— Тогава най-добре ще е и ние да идем при тях и тъй като ще се занимаваме с козните на дявола — той се усмихна на архидякона, — навярно ще бъдете така любезен да се присъедините към нас?

ВТОРА ГЛАВА

Nam Fortuna sua tempora lege regit.

Фортуна управлява съдбата ни, както намери за добре.

Тибул

Брат Гилдас, каменоделец и архитект на абатството „Сейнт Мартин’с“, се гордееше с това, че дойде ли смъртта, би бил готов за нея. Беше възрастен, но все още имаше остър поглед, бивш войник, опитен майстор, помагал при градежа на големите замъци на Едуард в Южен Уелс. Брат Гилдас често се беше сблъсквал със смъртта в самотните мъгливи долини и в горските просеки, където лесно можеше да се натъкне на някоя стрела, пика, секира или кама. За да се подготви за смъртта, брат Гилдас беше постъпил в абатството преди двадесет години и монасите често се възползваха от уменията му. Близък приятел на приора Кътбърт, брат Гилдас обичаше да чертае планове с перо върху пергамент, да избира камъка, да опипва неговата повърхност, да реже и мери, да планира и изгражда в съзнанието си, преди да бъде изрязан първият чим и да се положи крайъгълният камък.