Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 170

— Да, убеден съм. — Корбет се изправи. — Макар че би било много трудно да се докаже. Ако Пердитус е убил четири пъти, защо да не е убил и пети? Нашият архидякон искаше да си отмъсти. Calculus non facit monachum: духовният сан не е защита срещу убийство. Уолъсби сигурно щеше да бъде опозорен, а приорът Кътбърт щеше да е сломен. Абатството „Сейнт Мартин’с“ се бе превърнало в бойно поле, в място на убийства…

Той замълча, защото чу гласове от другия край на галерията.

— Какво ще стане? — попита Ранулф.

— Абатството ще трябва да се освети наново. Кралят и архиепископът ще поискат да се избере нов съвет, който да възстанови хармонията и порядъка.

— А Пердитус?

— Да отнесат трупа му. Да го сложат при останалите.

* * *

На другата сутрин Корбет стоеше до лейди Маргарет, докато тя се взираше във восъчното лице на мъртвия си син. Брат Елфрик бе подготвил тялото за погребение. Лейди Маргарет стоеше изправена, със сухи очи. Тя погали младия мъж по страната и като се приведе, го целуна по устните, преди да придърпа савана над главата му.

— Бих искала да остана сама, сър Хю. Корбет се поклони:

— Мадам, облаците се разкъсват и известно време няма да вали сняг. Ние трябва да се завърнем в Норич.

— А моето престъпление? — попита тя. — Моят грях?

— Мога да говоря от името на краля, мадам, и казвам, че си достатъчно наказана. На всичко това трябва да се сложи край. Всички онези, които знаят истинската история, дадоха обет за мълчание. — Посочи към покрития със саван труп. — А какво ще направиш с него, къде ще го погребеш, си е твоя работа.

— Не чувствам нищо! — прошепна тя. — Земята вън е замръзнала, Корбет, както и сърцето ми. Предполагам, че точно така става… — отново погледна към трупа: — … преди сърцето да се пръсне. Каква висока цена! — прошепна тя. — За една нощ на страст! Няколко златни часа — и това!

Корбет понечи да отвърне. Тя вдигна ръка:

— И все пак — продължи лейди Маргарет, — можехме да спрем всичко това. Криехме греха си, когато трябваше да кажем истината още от самото начало. — Протегна ръка. Корбет целуна ледените й пръсти. Още веднъж погледна трупа, прекръсти се, взе наметалото си, излезе от дома на мъртвите и прекоси двора на смълчаното абатство.

Ранулф и Чансън го очакваха в двора на конюшните. Конете бяха оседлани, а багажът им здраво вързан върху гърба на товарния кон. Корбет се уви в наметалото и скочи на седлото. Още веднъж погледна през рамо, сякаш да запамети фронтоните, купичките на постройките, корнизите и кулите на абатството.

— Към Норич ли, господарю?

— Трябва да сме там при падането на нощта, ако Бог е добър, а времето ясно.

Един послушник отвори портата и те минаха в лек галоп през нея. Край пътя стоеше Пазача край портата с тояга в ръка и голям вързоп на гърба. Корбет придърпа юздите.

— Къде ще идеш сега?

— Колкото е възможно по-надалеч, сър Хю, поне за известно време. — Пазача придърпа дрипавата качулка, за да скрие рошавата си коса. — Добре свършена работа, а, кралски служителю? Злодеят е намерен, а правосъдието — изпълнено!