Читать «Призракът на тресавището» онлайн - страница 152

— Ти ли му каза?

— Не, сър Хю, той разбра, че съм бременна. Стивън поиска двамата да се срещнем при дъбовите дървета в Кървавата ливада. Сър Реджиналд беше постигнал успехи на турнира, но пи повече, отколкото трябваше. Срещнахме се край Соколовия ручей. Сейлиъм, който е тук, бе оръженосец на Стивън и държеше конете. Д’Обини падна на колене, като каещ се пред своя изповедник. Той каза истината на Реджиналд. Никога няма да забравя лицето на мъжа си. Стоеше като поразен от удар, от лицето му изчезна всякакъв цвят, езикът му не намираше думите. После всичко се разви за секунди. Той внезапно измъкна меча си и оръжието изсвистя във въздуха. Д’Обини пъргаво се отдръпна, като танцьор. Отстъпи встрани и също извади меча си, а Реджиналд се втурна към него. Д’Обини искаше само да го разоръжи. Всичко стана за миг — по-скоро нещастен случай, отколкото преднамерен удар. Мечът на сър Стивън го прониза тук — тя се удари в ляво, — където бе прикрепена туниката над ризницата, дълбоко в гърдите му. Бях ужасена, както и Д’Обини. Мъжът ми направи крачка напред, от устните му избликна кръв. Беше мъртъв, преди да се строполи на земята. Какво можехме да направим в тази прекрасна лятна привечер, с ромолящия край нас поток! Сейлиъм бе чул звън на мечове и дотърча при нас.

— Беше мой план! — обади се Пазача. — Моя беше идеята! Сър Стивън възнамеряваше да се предаде на краля, но аз го помолих да не го прави. Каква полза щеше да има?

Сейлиъм доближи, придърпа едно столче и се намести до креслото на Корбет.

— Изчакахме, докато се стъмни напълно. Съблякохме тялото, обаче ризницата и туниката ни затрудниха, затова ги оставихме. Отидох до погребалната могила. Беше лято, но бе валяло и почвата беше мека. Докато служих като управител, се понаучих да копая и садя, тъй че свалих горния слой от почвата, като оставих тревната ивица встрани, и с помощта на сър Стивън, който ползваше меча и камата си, изкопахме гроба на сър Реджиналд. Положихме загърнатия в наметалото труп вътре и покрихме импровизирания гроб, доколкото можехме. Селяните, дори някои от монасите смятаха Кървавата ливада за място, обитавано от призраци. Скоро всеки белег, че сме копали там, бе заличен. Пак се върнахме при Соколовия ручей, за да се измием и да премахнем кървавите петна. Сложихме дрехите, ботушите и панталоните на сър Реджиналд в един пристегнат с връв вързоп и ги изгорихме. След като трупът вече беше скрит, съставихме план за действие. — Сейлиъм погледна към Корбет. Той се усмихваше студено и гладеше наболата си брада. — Тъй като сър Реджиналд беше погребан, знаехме, че ако открият трупа, това може доведе до екзекутирането на сър Стивън, а може би и на всички ни. Тогава разработихме плана си и се върнахме в замъка. Рано на другата сутрин Д’Обини, загърнат в плащ и със спусната качулка, се престори на сър Реджиналд и напусна Харкорт на бойния му кон, като водеше и един товарен.