Читать «Сянката на греха» онлайн - страница 133

Излязоха през покритата порта на църковния двор. Корбет погледна надолу по пустия път, призрачен на лунната светлина. Помисли си дали да не иде до старата Крауфорд и Питъркин, но в същия миг чу гласове. Към църквата се изкачваха хора, тъй като новината вече се беше разчула. Корбет имаше нужда да сложи някакъв ред във всичко, което беше научил.

Върнаха се в „Златното руно“, там обаче ги посрещнаха смръщени погледи и скрита неприязън. Корбет не им обърна внимание и се заоглежда въпросително.

— Кого търсиш? — приближи се към него кръчмарят Матю.

— Мастър Блайдскот. Предполагам, че тази вечер не е идвал, нали?

— Не, сър Хю, не е — кръчмарят го погледна предизвикателно. — Но вече всички знаят за курата Робърт. Наричат те „носещия смърт“.

— Не аз нося смърт! — остро му отвърна Корбет. — Мастър кръчмарю… — но се отказа да изтърси нещо по-остро. — Ако някой иска да ме види, ще съм в стаята си.

В стаята си Корбет запали свещ и приготви писалището си. Извади парчето пергамент от стаята на курата и го заразглежда. Рисунката наподобяваше триптих.

— Чудя се… — измърмори той.

Взе парче велен и започна да описва всичко, което беше видял, чул или научил откакто беше пристигнал в Мелфорд. Първият следобед в криптата, разговорът там, надрасканата бележка на гроба, забоденото на бесилката парче пергамент. Направи списък с имена на хора, не пропусна никого, старателно си припомняше как е изглеждал всеки, какво е казал.

Измина повече от час. Ранулф се качи да го види, но Корбет беше така погълнат, че разсеяно му пожела лека нощ и пак потъна в размислите си. Кръчмата отдолу се опразни. Корбет се излегна за малко в леглото си, потънал в мисли, в опит да разгадае всеки човек, всяка смърт. Дали можеха да помогнат на Блайдскот?

— Беше грешка — промърмори Корбет. — Трябваше по-рано да го разпитам. Въпреки че той нямаше да ми каже истината.

Върна се към записките си. Бавно, мъчително, но все по-ясно отговорът се показваше.

— Да вземем едно от убийствата, мърмореше си той. — Това на Девърел. Не — тръсна глава.

Написа името на Молкин. Воденичарят Молкин. Пияница и негодяй, изплашил се от стихове на Левит? Корбет вече беше сигурен, че в Мелфорд убийците са двама и Молкин е свързващата брънка между тях. Нарочно е бил избран за съдебен заседател, но преди това трябва да е бил изнудван. За да му се затвори устата ли е бил убит? Или е бил екзекутиран заради вината си за смъртта на сър Роджър? Корбет подчерта думата „екзекутиран“. Седеше, размишляваше, почти в просъница. По едно време задряма, но веднага се сепна. За миг се беше озовал в студената, потискаща камбанария, до страшното тяло, което се полюляваше, увиснало на въжето.

Стана, наплиска с вода лицето си. Имаше подозрения, но кой щеше да му помогне да ги изясни? Питъркин? Налагаше се да почака до сутринта, въпреки че събитията се развиваха твърде бързо. Враждебността на хората в кръчмата можеше да се разрасне и когато се разчуеше за смъртта на Белън, гражданите да си кажат, че убиецът си е признал и се е обесил, тогава от къде на къде този писар ще си вре дългия нос в хорските нещастия?