Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 24
Пол Дохърти
Сержантът се намръщи и плю.
— Все ми е едно, ако ще да го праща и папата!
Той изрева на един коняр да вземе конете им и с щракане на пръсти подкани Корбет и спътниците му да го последват.
Откриха сър Уолтър в помещението над къщата на вратаря. Стаята беше просторна. По стените висяха шарени тъкани, подобни на огромни знамена. Дебелият оплешивяващ шериф лакомо се тъпчеше със змиорки. До него имаше поднос с ябълки и сирене. Нисък и набит, Бълок беше облечен в елек, панталон и риза; бойният му колан и кожените ботуши за езда бяха захвърлени върху застлания със слама под. Когато сержантът бутна Корбет и спътниците му вътре и тръшна вратата зад тях, шерифът вдигна гладко избръснатото си лице, лъснало като меден поднос.
— Какво искате? — попита той с пълна уста.
— Това ме попита и невежият негодник долу — отвърна Ранулф.
Бълок се облегна и кимна към тесния прозорец.
— Ако беше достатъчно широк, щеше да изхвръкнеш оттам.
Корбет въздъхна, извади от кесията си кралския печат и го хвърли на масата. Бълок преглътна хапката си и го взе.
— Знаеш ли какво е това, сър Уолтър? — подразни го Ранулф.
— Името ми е Бълок! — Шерифът отблъсна стола си, изправи се, облиза пръсти и ги изтри в мръсна кърпа. После застана пред Ранулф с ръце на бедрата. — Името ми е Бълок — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото приличам на бик — силен и зъл. — Той мушна Ранулф в стомаха. — Ти ми приличаш на побойник, но това не ме засяга. — Той рязко се извърна към Корбет с протегната ръка. — Извинявай, сър Хю. Кралят изпрати вестител — очаквахме те.
Корбет стисна ръката на шерифа. Забеляза, че очите му бяха обградени от черни кръгове от изтощение.
— Изглеждаш уморен, шерифе.
Сър Уолтър го подкани с ръка към една пейка до стената.
— Ако легна, сър Хю, никога няма да стана. Искате ли вино или нещо за ядене? — Той погледна лукаво към Ранулф. — Или кофа вода от кладенеца, която да ви охлади след дългото пътуване?
Ранулф се усмихна на войнствения дребосък.
— Сър Уолтър, приеми моите извинения.
Шерифът пое ръката му, после зачопли зъбите си.
— Проклет войнишки живот! — изрева той.
Изчака Корбет да седне и придърпа стола си срещу пейката. После заизброява на дебелите си пръсти.
— Кралят е в Уудсток и ми диша във врата. В Уестминстър е свикан парламент. Наредиха ми да избера подходящ представител. Някакъв шарлатанин продава зъби на плъхове на децата. Гарнизонът не е получавал пари четири месеца. Запасите ми свършват. В „Бокардо“ лежат трима престъпници — добави той, имайки предвид градската тъмница, — които трябва да обеся преди да мръкне. Кръчмарска прислужница била насилена в „Съкровищницата“. Имам цирей на задника. Не съм спал две нощи, а роднините на жена ми искат да дойдат и да стоят до Архангеловден. — Той подсмръкна. — И това са само по-маловажните проблеми.
Корбет се усмихна. Бръкна в кесията си и му подаде две златни монети.
— Не приемам подкупи, сър Хю.
— Това не е подкуп — отвърна Корбет, — а възнаграждението ти. Ще си го взема от хазната.
Монетите изчезнаха за миг.