Читать «Звънарят от Оксфорд» онлайн - страница 111

Лейди Матилда се усмихна, сведе глава и продължи да бродира.

— Всичко свършило при Ийвшъм — продължи Корбет. — Разгромът на Монфор бил пълен и семейство Браос най-после получило наградата си: земи, имоти, скъпоценности и личното благоразположение на краля. Хора като дьо Варен и дьо Лейси се задоволили с малко, но не и Браос. Братът и сестрата имали една мечта — да основат колеж в Оксфорд.

Лейди Матилда вдигна поглед.

— Да, златни години, сър Хю. Ние просто рискувахме и спечелихме.

— Ти, лейди Матилда, си била източникът на енергията и амбицията на брат си. Той е споделял всичко с теб, нали?

Лейди Матилда го погледна, без да трепне.

— И ти си се постарала мечтата ви да се сбъдне. Купили сте земя тук и отвъд улицата, хората били прогонени и огромното ви богатство било изхарчено, за да построите „Спароу Хол“.

— Това беше наше право — прекъсна го лейди Матилда. — Онези, които проливат пот в оран, имат право да приберат реколтата.

— Така и сте направили — отвърна Корбет. — Мечтата на брат ти се превърнала в действителност. Но към края на живота си той започнал да съжалява за своето славолюбие. Когато умрял, ти с ужас си разбрала, че онова, което е изградил, е преминало в ръцете на други, които искали „Спароу Хол“ да скъса с миналото. Кралят, твоят стар господар и приятел, вече не се интересувал от теб, нали? Нямало дарения, нито привилегии. А преподавателите не само искали да забравят брат ти, но да прогонят и теб.

— Още не си представил никакви доказателства.

— О, ще стигнем и до тях. Сега искам да обясня — Корбет придърпа стола си по-наблизо — защо си го направила. Мисля, че знам причината. Подобно на дете, лейди Матилда, си сметнала, че друг не трябва да притежава онова, което ти не можеш да имаш. Решила си да унищожиш изграденото от теб и брат ти и така си започнала жестока война срещу бившия си приятел, краля. Отмъщението е било твой мотив, злото — твоя молитва!

Четиринадесета глава

Корбет погледна Ранулф, който стоеше облегнат на вратата със скръстени ръце и гледаше в пода. Не проявяваше вълнение, нито обичайното си желание да участва в разпита и това го накара да потръпне вътрешно.

— Ще ми кажеш ли и останалото? — обади се лейди Матилда. — Или единственото, за което ставаш, е да ми помогнеш с бродерията, сър Хю?

— Ще ти разкажа една история — отвърна Корбет — за предателство и кървави убийства. Изпълнена със злоба, ядосана от липсата на подкрепа от страна на краля, ти си седнала и си обмислила положението. Ти най-добре от всички знаеш кошмарите, които тормозят краля. Направила си план и умело си го приложила. Прегледала си книгата, която намерих в стаята на мъртвия Епълстън, с всички стари искания и предизвикателства на дьо Монфор и неговите последователи. И си станала Звънарят.

— И ако е така, защо съм си признала, че съм от „Спароу Хол“?

— Това е било основното в плана ти — да дадеш на краля урок, така че никога да не забрави теб или „Спароу Хол“. Когато прокламациите започнали да се появяват, доброволно си предложила да станеш кралски шпионин.