Читать «Убиецът в зелената гора» онлайн - страница 17

— Бях се върнал в параклиса, за да почистя след службата. Сър Питър изпрати един прислужник да ме повика. Качих се горе и направих единственото, което можех. Помазах тялото и го опростих.

— Много трупове ли си виждал, отче?

Веселите очи на монаха се вдигнаха към лицето на Корбет.

— Да, сър Хю, повече от теб. Бях кралски капелан във войската по време на шотландския поход.

— След като си видял трупа и си го помазал, можеш ли да кажеш дали сър Юстас е бил мъртъв отдавна или е умрял малко преди сър Питър да почука на вратата?

Монахът присви очи.

— Трупът вече бе започнал да се вкочанява — колебливо каза той. — Още беше мек, но крайниците бяха вдървени. Сър Юстас се оттегли час преди полунощ. Помазах бедното му тяло между осем и девет сутринта. — Той вдигна поглед към Корбет. — Честно казано, сър Хю, смятам, че сър Юстас може би е умрял около полунощ. — Монахът се изсмя горчиво. — Зловещият час, когато най-много души отиват при Бога.

Корбет почеса челото си, уморен от пътуването и объркан от загадката. Потри очи. Нищо, помисли си, тук няма и следа от нещо необичайно.

— Значи — тихо каза той — не знаем как е умрял сър Юстас или кой го е убил.

— Напротив, знаем — обади се сър Питър. — Разбойникът Робин Худ.

— Как би могъл? — попита Корбет. — Да влезе в замъка посред нощ и да даде смъртоносна отрова на човек, който вече е бил предупреден за него? Защо смяташ така?

Сър Питър бръкна в кесията си и хвърли на масата мазно парче пергамент.

— Защото самият Робин Худ твърди така.

ГЛАВА ВТОРА

Корбет недоверчиво се втренчи в надрасканите думи върху пергамента:

Сър Юстас Веки, самозван шериф на Нотингам, екзекутиран по заповед на Робин Худ. Питър Бренууд, самозван помощник-шериф, екзекутиран по заповед на Робин Худ.

Корбет прочете бавно думите наум и погледна към Бренууд.

— Значи ти също е трябвало да умреш. Но защо не ми показа това съобщение веднага?

— Казах ти, че Робин Худ е виновен! Веки е мъртъв, както трябваше да съм мъртъв и аз. Няма съмнение, че разбойникът има поддръжници в замъка. Помислих си — той се изкашля гузно, — че трябва да те наблюдавам и да разбера до какви заключения ще стигнеш — той сви рамене. — И ето, давам ти го.

Корбет отново погледна пергамента.

— За Бога! — изсумтя той. — Този разбойник много държи на титлите и правото да ги връчва. И завършва писмото си: „Написано в моя замък в Зелената гора“ — Корбет хвърли пергамента обратно на Бренууд. — Искам да видя как този негодник ще увисне от крепостните стени! Къде беше намерена тази бележка?

— Изпратиха я със стрела във външния двор.

Корбет погледна голямата паяжина в един от ъглите на тавана.

— Писмото доказва едно — заяви той. — В него пише „по заповед на“ — следователно отровителят трябва да е в замъка. Не вярвам някакъв разбойник да има чудодейната способност да минава през каменни стени. — Корбет замълча. — Ти каза, че тук има тайни проходи.

— Да, цял лабиринт, но те са в избите. Замъкът и градът са издигнати върху огромна скала. Пещерите и тунелите са били използвани от хората дълго преди римско време.