Читать «Убиецът в зелената гора» онлайн - страница 15

— И сър Юстас ли?

— Да.

— Колко продължи това?

Корбет огледа лицата на останалите — от израженията им направи извода, че шерифът казва истината.

— Около час и половина, после си легнахме.

— Какво стана след това?

— Станах рано на другата сутрин. Както вече обясних, не се чувствах добре цяла нощ — продължи Бренууд. — Отидох на службата и се върнах тук, за да закуся. Очаквах да заваря сър Юстас. Когато не дойде, се качих до стаята му и попитах двамата пазачи дали вече е станал.

Те поклатиха глави, сякаш предчувствайки въпроса на Корбет.

— Не бяхме чули нищо — каза един от тях с тежък провинциален акцент. — Не бяхме чули, затова сър Питър захлопа по вратата.

— Какво стана тогава? Льокроа излезе от унеса си.

— Аз се събудих — промърмори той. — Разбираш ли, сър, аз спя тежко.

— Или пиеш множко! — отсече Маре.

— Бях пил много — възкликна Льокроа, — но бях и уморен!

Корбет внимателно го наблюдаваше. Забеляза играещите му очи, слюнката, стекла се по заплетената брада. Този човек не е съвсем с ума си, помисли си той. Ум на дете в тяло на мъж.

— Мастър Льокроа — спокойно каза той, — никой не те обвинява. Кажи ми просто какво се случи.

— Бях заспал на сламеника, сложен върху две дървени магарета в другата част на стаята. Винаги спя там. Тропането на сър Питър ме събуди и главата ме заболя още повече. Отидох до леглото на сър Юстас и дръпнах завесите на балдахина. Той лежеше там. — Долната устна на Льокроа затрепери и очите му се напълниха със сълзи.

— Продължавай — тихо го подкани Корбет.

— Разбрах, че нещо не е наред. Тялото на господаря ми беше сгърчено, лицето — обърнато на една страна, устата — отворена. Очите му бяха изцъклени. Напомняха очите на куче, премазано от каруца. — Льокроа обхвана главата си с ръце. — Сър Питър продължаваше да чука, а главата — да ме боли, затова отидох и отключих вратата.

— И ти влезе вътре, сър Питър? — попита Корбет.

— Всички влязохме — обясни шерифът. — Изпратих един от пазачите долу в залата. Нейлър, Ротбьоф и, разбира се, доктор Маре се присъединиха към мен.

— Когато влязох — обясни лекарят, — Льокроа беше коленичил до леглото и плачеше — той потупа прислужника по раменете. — Льокроа обичаше господаря си. Една от завесите на леглото беше дръпната и точно както каза той, сър Юстас лежеше проснат, сякаш беше получил пристъп. От вида на кожата, очите и устата му, веднага заключих, че е бил отровен.

Корбет се изправи и невярващо поклати глава.

— Нека повторя още веднъж. Сър Юстас е ял и пил само онова, което са поднесли на вечеря.

— Да — потвърди сър Питър. — И настоя Льокроа, Маре и аз да опитваме всичко преди него.

— Не е ли ял или пил нещо друго?

— Не — отвърна Маре. — Когато излезе от залата, аз го придружих до стаята му. Льокроа носеше чашата му с вино. Сър Юстас беше потънал в мислите си. Не беше на себе си от страх, когато разбра за посещението ти, сър Хю. Смяташе, че кралят ще го държи лично отговорен за обира и убийството на бирниците. Както и да е, пожелах му лека нощ, взех чашата вино от Льокроа и я сложих в ръцете му. Дори тогава Веки ме накара да я опитам и аз го направих.