Читать «Ангелът на смъртта» онлайн - страница 10

— Мразя тази църква — дрезгаво каза той, загледан към високия свод.

Корбет погледна към голямата розетка, оцветена във всички цветове на дъгата от слабото слънце, пробило си път през снежните облаци.

— Мразя тази църква — повтори шепнешком кралят. — В нея навремето се събрали лондончани, за да се врекат във вярност на Симон дьо Монфор. Дали духовете от Ившъм витаят тук?

Корбет разбра, че кралят насочва гнева си към сградата, вместо да го отправи към хората, които тя символизираше. Едуард мразеше „Сейнт Пол“ не само заради Дьо Монфор, но и защото тя символизираше беззаконието в столицата. Голямата камбана на катедралата винаги призоваваше гражданите на оръжие или ги събираше на големия площад отпред, за да чуят някой проповедник или бунтовен оратор, който говореше срещу двора или кралските данъци. Освен това тя имаше правото да предоставя убежище и престъпниците от двете страни на реката бягаха тук от шерифите и другите кралски служители. Едуард бе направил всичко възможно, за да прекрати тези злоупотреби, изграждайки високи стени около катедралата; но тя си оставаше по-скоро пазар, отколкото Божи храм. Тук правниците се срещаха с клиенти; прислужници идваха, за да потърсят работа; търговци сключваха сделки. В този Божи храм човек можеше да си купи почти всичко. Съри, който още гладеше брадата си, реши, че е време да се намеси.

— Да обсъждаме грешките и недостатъците на тази катедрала ли дойдохме тук, твое величество — той кимна с глава назад, където се чуваше шумът на хората около олтара — или за да обсъдим какви ще са последствията от смъртта на Дьо Монфор?

Кралят го погледна, готов да му отвърне хапливо, но реши, че си е създал достатъчно врагове, затова се обърна към Корбет.

— Хю, иди и виж дали Дьо Монфор наистина е мъртъв. Басет!

Корбет се обърна и видя, че младият рицар стои на пост пред вратата. Ранулф се беше сгушил зад него, гледайки с ококорени очи вбесения крал, очевидно чудейки се дали гневът ще намали благоволението му към него и неговия господар. Беше придружавал Корбет достатъчно често, за да се страхува от Едуард. Познаваше променливите му настроения и знаеше, че ако писарят изпадне в немилост, и той ще трябва да се върне в калта, откъдето беше дошъл.

Затова се грижеше за добруването на господаря си с почти религиозна страст. Ранулф не искаше никой да разстройва Корбет — това беше негова привилегия.

— Басет — повтори кралят, — иди с Корбет. Хю — кралят кимна към мястото, където се беше спотаил Ранулф, — вземи и копоя си. Не му е тук мястото.

Корбет и Басет се поклониха, дръпнаха завесите и се върнаха сред врявата в храма. Войниците бяха успели да въдворят някакъв ред. Бяха обградили олтара с железен пръстен, а други кралски служители и глашатаи се грижеха хората да напуснат храма. Дори през глъчката и дрънченето на оръжие Корбет усети заплахата. Хората смятаха, че имат право да стоят в кораба на църквата и не им харесваше да си тръгнат, без да догледат интересното зрелище. Нещо по-лошо, новината за смъртта на Дьо Монфор и пророческите викове на отшелника сигурно вече се бяха разпространили, Бог знае как, и из тълпата отвън се шепнеше, че смъртта на Дьо Монфор е наказание за краля.