Читать «Сатанинско сборище» онлайн - страница 83

— Напротив, имам — отвърна й Корбет — или по-скоро ти ги имаш!

С очи, пълни с гняв и изопната на скулите кожа, Алис се завъртя гъвкаво. Изглеждаше по-стара и зла, устните й се отдръпнаха и оголиха зъбите, а Корбет просто я наблюдаваше.

— Дадох ти ги — каза той. — Черните копринени нишки!

— Но те са се заплели в закопчалката на плаща ти! — почти кресна Алис.

— Не — Корбет порови в кесията си и измъкна още черни копринени нишки. — Тези се бяха заплели в закопчалката на плаща ми. Нишките, които държиш, взех от въжето, което е било вързано около врата на Дъкет.

Алис коленичи на земята, роклята й се изду около нея като плащ. Само изражението на лицето й — дребно, пребледняло и открито — издаваше обзелата я смесица от ужас и гняв. Вдигна ръце и сякаш белеше ябълка, бавно смъкна ръкавиците. Остави ги на земята и протегна ръцете си с дланите нагоре.

— Знаеш ли какво означават?

Корбет погледна малките, яркоморави обърнати кръстове на дланите й, които изглеждаха като скорошно жигосване.

— Да — отговори й той, — знаците на Фицозбърт. Предположих, че ги имаш, но Кувил… — погледна я — не го познаваш, но той направи разследване и прегледа много писма, договори и заповеди. Искаш ли да прочетеш бележките му?

Алис поклати глава.

— Защо ми е? — отвърна тя. — Познавам по-добре от теб съдържанието им. Бях омъжена за Томас-ат-Боу, търговец на вина от Чийпсайд, но съм родена в Съдърк. Моминското ми име е Дакърт, но тайно винаги се наричах Алис Фицозбърт, по името на майка ми. Тя носеше знаците, които нося и аз. Тя ми разказа за нашия род, за това как династията на Плантагенетите преследвала великия ни предшественик, Уилям Фицозбърт и останалите. Мъжете от моя род, Фицозбърт, вуйчовците ми и братовчедите, бяха пламенни поддръжници на Дьо Монфор и са воювали за него до последен дъх, загинали в касапницата при Ившъм — Алис проследи с пръст знака на дясната си ръка. — От самото начало участвах в тайнствата и се научих да познавам и обичам нашия господар Луцифер! Използвах състоянието си, за да свържа омразата на рода Фицозбърт към Плантагенетите с последователите на Дьо Монфор и останалите размирници. Аз създадох „Пентаграм“ — тясно, затворено общество, в което всички работеха заедно, макар да не се познаваха един друг. Само аз познавах всички. Аз съм Водача, ти си вторият човек, на когото това е известно. Останалите мислят, че съм мъж. Организирах заговор срещу Едуард I Плантагенет, убих шпионина му, посях раздор и аз съм отговорна за смъртта на Дъкет. Всичко в името на една мечта и истина, която ти няма да проумееш!

— Глупости! — извика Корбет и скочи на крака. — Магии, заклинания, танци в кръг, скверни ритуали и сега предателство. Струва ли си заради тях да те обесят над кладата в Смитфийлд? — погледна Алис и почти изсъска следващите си думи. — Такова е наказанието за вещиците и предателите!

Алис приглади гънките отпред на роклята си, ръцете й трепкаха като малки бели птички, носещи се над тъмнозелено поле. Вдигна поглед към Корбет и той осъзна, че е по-спокойна, лицето й възвръщаше цвета си, но в очите й нямаше светлина и смях.