Читать «Сатанинско сборище» онлайн - страница 67

По стените бяха изобразени голи млади мъже и момчета, състезаващи се в хвърляне на копие, борба, надбягващи се или лежащи в ложета с лаврови венци на главите и с пълни до горе чаши с вино в ръцете. Въпреки полумрака, Корбет се възхити на суровия реализъм, с която бяха направени фреските, и изпитателно огледа посетителите на мястото. Не бяха много и криеха лицата си под качулките, както и те с Ранулф криеха своите, за да останат неразпознати. Стояха по двойки и разговаряха приглушено помежду си или гальовно говореха на момчетата, които им носеха вино и ейл от грамадните бъчви, струпани в другия край на подземието. Момчетата явно бяха избрани заради красотата им. Облечени в прилепнали, пъстри панталони и къси подплатени елеци, с дълги, къдрави коси, подредени в женски прически, младите мъже радваха посетителите с плавната си, полюляваща се походка.

Корбет усети, че някой го подръпна за крайчеца на плаща. Беше Ранулф и Корбет си даде сметка, че стои зяпнал. По стълбата слизаха още гости и се насочваха към тях. Писарят последва Ранулф до малка ниша и поръча вино на едно от момчетата, което се усмихваше кокетно и ги стрелкаше с игриви погледи, докато се отдалечаваше със ситни стъпки. Корбет седеше смаян от видяното. Беше чувал за тези тайни кръчми, но кракът му никога не беше стъпвал в някоя от тях. На пръв поглед това беше тайна кръчма, но той знаеше, че е в мъжки публичен дом и всички посетители се излагаха на неимоверен риск. Ако бъдеха заловени, щяха да бъдат осъдени на публични унижения, последвани от бавна и мъчителна смърт. Тъкмо затова бяха толкова потайни и се срещаха на такива скрити места.

Ранулф сякаш се чувстваше по-удобно и доста по на място, може би защото беше привикнал да живее извън закона и всеки ден да се изправя срещу общоприетите нрави. Когато им донесоха виното, Ранулф сграбчи момчето за ръкава и му прошепна някакво име. Младежът се навъси и нацупи. Прибра няколкото монети, оставени от Корбет на масата и когато се отдалечаваше от тях, никак не бързаше. След малко се появи друго момче и седна срещу двамата мъже. Косата му беше пясъчно руса, лицето — сърцевидно като на момиче. Имаше дълги извити мигли, бледи страни и малки, розови устни. Доброто му настроение беше пресилено и Корбет съзря страха в черните му като въглен очи. Обзе го съчувствие към опустошената му младост, беше само на шестнайсет или седемнайсет, а гледаше така, сякаш бе на хиляда години.

— Аз съм Саймън — промълви момчето. — Казаха ми, че искате да говорите с мен.

Корбет се приведе.