Читать «Сатанинско сборище» онлайн - страница 66

Глава четиринадесета

Няколко часа по-късно Корбет и Ранулф бяха събудени от слуга, който им донесе храна и напитки — задушено месо със зеленчуци и сос и два бокала с доста разреден ейл. Ранулф мърмореше, но погълна месото с лакомията на човек, който не е ял от дни. На въпросите на господаря си за мястото, на което щяха да идат, отговаряше с пълна уста и от гледката Корбет почти загуби апетит. Щом Ранулф се нахрани, Корбет изпрати за Суинъртън, поиска коне и военен ескорт за из града, не само защото вече ги бяха нападали, но и за да не ги задържи градската стража, ако нарушат вечерния час. Само на хора с достатъчно основателни причини се позволяваше да се движат из града по мръкнало, при това трябваше да носят запалени факли, а Корбет не искаше всички да научат за поръчението му и да улеснява преследвачите си.

Щом се приготвиха, спуснали качулки ниско над лицата си, предвождани от войник, Корбет и Ранулф излязоха през задната порта на Тауър и се запътиха към Олдгейт Стрийт, като вървяха така, че старата градска стена да остава от лявата им страна. Пътуването мина спокойно, но измръзнаха. Когато стигнаха до заведението, посочено от Ранулф, войникът от гарнизона на кулата беше предоволен да обърне коня си и да ги остави пред „Косът“ — голяма и просторна кръчма, която явно беше затворена за през нощта.

Корбет и Ранулф почакаха в мрака, докато войникът, повел конете им, свърна по улицата и чак тогава Ранулф тръгна пред господаря си надолу по уличката, която вървеше покрай кръчмата, и тихо похлопа на страничната врата. Почука четири пъти — като предварително уговорен знак. От вътрешната страна без много шум издърпаха резето. Вратата се открехна и Ранулф заговори бързо с някого, после подаде двете златни монети, получени от Корбет, и вратата се отвори широко, за да влязат.

Вътре цареше непрогледна тъмнина. Корбет смътно различаваше силуета на човека, отворил вратата. Чудеше се накъде ще продължат, когато чу проскърцване и сноп светлина се процеди през отворения капак на пода. Тихо подканиха Ранулф и Корбет да се спуснат по стълбата. Първи заслиза Ранулф, следван от Корбет, смаян от видяното и чутото. Оказа се, че „Косът“ има обширно подземие, скрито от любопитни очи. Намираше се точно под кръчмата и беше напълно изолирано от света. Множество факли, прикрепени с халки към стената и свещи от чист восък, наредени по масите из помещението, осветяваха мястото. На пръв поглед то приличаше на съвсем обикновено помещение в кръчма, само дето нямаше прозорци. В другия му край, през тясна решетка на тавана, скриваща тунел, който вероятно служеше и като път за бягство — в случай, че властите все пак се появят — нахлуваше въздух. Стените бяха варосани, покрити с рисунки и тъкмо по тях човек най-напред разбираше, че мястото е нещо по-различно от кръчма.