Читать «Империя на бури» онлайн - страница 21
Сара Джанет Маас
Той обаче впери валгските си очи в нея. И се усмихна.
– Водачке на Крилото. – Погледна към баба й и кимна. – Майко Черноклюна.
Гласът му беше чувствен, прекрасен и жесток. Но тонът му, повелителната нотка в него...
Самодоволната усмивка на Върнън изглеждаше някак напрегната, смуглата му кожа бе твърде бледа.
– Кой си ти – рече Манон на непознатия; по-скоро заповед, отколкото въпрос.
Мъжът кимна към свободните места около масата.
– Отлично се досещаш кой съм, Манон Черноклюна.
Перингтън. Незнайно как в друго тяло. Защото...
Защото онова другосветско, противно нещо, което често бе виждала да наднича през очите му... сега стоеше пред нея от плът и кръв.
Изопнатото лице на Майка Черноклюна й говореше, че и тя вече е наясно.
– Омръзна ми да нося онова провиснало месо – обясни той, настанявайки се с котешка грация на стола до Върнън. После махна с дългите си, мощни пръсти. – Враговете ми знаят кой съм. Защо да крия от съюзниците си?
Върнън се поклони и пророни:
– Господарю Ераван, позволете да донеса на Майка Черноклюна нещо за пийване. Дълго е пътувала.
Манон премери с поглед високия, длъгнест мъж. Вече им беше поднесъл два дара: уважение към баба й и истинското име на херцога. Ераван.
Стана й чудно какво ли знаеше за него Гислейн, която сега стоеше на пост в коридора.
Валгският крал кимна с благоволение. Лордът на Перант отиде с бързи стъпки до малката масичка до стената и взе една кана, а Манон и Майка Черноклюна заеха местата срещу демонския крал.
Уважение – нещото, което Върнън нито веднъж не беше проявил без саркастичната си усмивчица. Сега обаче...
Може би сега, когато лордът на Перант най-сетне беше осъзнал що за чудовище държеше повода му, отчаяно си търсеше съюзници. Знаеше, че Манон... че Манон наистина може да е имала пръст във взрива.
Тя пое една от чашите от резбовани рога, които Върнън сервира пред тях, но не отпи от водата. Баба й също.
От другата страна на масата Ераван се усмихна леко. В изражението му не прозираше нито мрак, нито поквара, като че имаше силата да държи истинската си природа в тайна. Само очите му я издаваха. Нейните очи.
Зад двете с баба й останаха само Вторите им, а другите вещици от Тринайсетте и сестринството на Майка Черноклюна ги чакаха в коридора зад затворените врати.
Манон се чувстваше в капан в залата на валгския крал.
– Е – подхвана Ераван, оглеждайки ги така, че Манон стисна устни, за да не оголи зъби насреща му, – готови ли са войските във Ферианската падина?
Баба й склони да кимне леко насреща му.
– Потеглят по залез-слънце. За два дни ще стигнат до Рифтхолд.
Манон не смееше да помръдне в стола си.
– Изпращаш войската в Рифтхолд?
Демонският крал присви очи.
– Изпращам
Рифтхолд. Най-сетне, най-сетне щяха да се сражават, да проверят как ще се справят уивърните им в битка...