Читать «Империя на бури» онлайн - страница 21

Сара Джанет Маас

Той обаче впери валгските си очи в нея. И се усмихна.

– Водачке на Крилото. – Погледна към баба й и кимна. – Майко Черноклюна.

Гласът му беше чувствен, прекрасен и жесток. Но тонът му, повелителната нотка в него...

Самодоволната усмивка на Върнън изглеждаше някак напрегната, смуглата му кожа бе твърде бледа.

– Кой си ти – рече Манон на непознатия; по-скоро заповед, отколкото въпрос.

Мъжът кимна към свободните места около масата.

– Отлично се досещаш кой съм, Манон Черноклюна.

Перингтън. Незнайно как в друго тяло. Защото...

Защото онова другосветско, противно нещо, което често бе виждала да наднича през очите му... сега стоеше пред нея от плът и кръв.

Изопнатото лице на Майка Черноклюна й говореше, че и тя вече е наясно.

– Омръзна ми да нося онова провиснало месо – обясни той, настанявайки се с котешка грация на стола до Върнън. После махна с дългите си, мощни пръсти. – Враговете ми знаят кой съм. Защо да крия от съюзниците си?

Върнън се поклони и пророни:

– Господарю Ераван, позволете да донеса на Майка Черноклюна нещо за пийване. Дълго е пътувала.

Манон премери с поглед високия, длъгнест мъж. Вече им беше поднесъл два дара: уважение към баба й и истинското име на херцога. Ераван.

Стана й чудно какво ли знаеше за него Гислейн, която сега стоеше на пост в коридора.

Валгският крал кимна с благоволение. Лордът на Перант отиде с бързи стъпки до малката масичка до стената и взе една кана, а Манон и Майка Черноклюна заеха местата срещу демонския крал.

Уважение – нещото, което Върнън нито веднъж не беше проявил без саркастичната си усмивчица. Сега обаче...

Може би сега, когато лордът на Перант най-сетне беше осъзнал що за чудовище държеше повода му, отчаяно си търсеше съюзници. Знаеше, че Манон... че Манон наистина може да е имала пръст във взрива.

Тя пое една от чашите от резбовани рога, които Върнън сервира пред тях, но не отпи от водата. Баба й също.

От другата страна на масата Ераван се усмихна леко. В изражението му не прозираше нито мрак, нито поквара, като че имаше силата да държи истинската си природа в тайна. Само очите му я издаваха. Нейните очи.

Зад двете с баба й останаха само Вторите им, а другите вещици от Тринайсетте и сестринството на Майка Черноклюна ги чакаха в коридора зад затворените врати.

Манон се чувстваше в капан в залата на валгския крал.

– Е – подхвана Ераван, оглеждайки ги така, че Манон стисна устни, за да не оголи зъби насреща му, – готови ли са войските във Ферианската падина?

Баба й склони да кимне леко насреща му.

– Потеглят по залез-слънце. За два дни ще стигнат до Рифтхолд.

Манон не смееше да помръдне в стола си.

– Изпращаш войската в Рифтхолд?

Демонският крал присви очи.

– Изпращам теб в Рифтхолд, за да ми върнеш града. Като изпълниш мисията си, ферианският легион ще бъде разставен там под командването на Искра Жълтонога.

Рифтхолд. Най-сетне, най-сетне щяха да се сражават, да проверят как ще се справят уивърните им в битка...