Читать «Империя на бури» онлайн - страница 12

Особено при положение, че Лоркан още си мислеше, че е получил истинския амулет.

Не се бяха срещали с безсмъртния воин, откакто беше напуснал Рифтхолд, и Елин често се питаше колко ли на юг е стигнал – дали вече е осъзнал, че носи фалшив Ключ на Уирда в също толкова фалшив Амулет на Оринт. Дали вече е открил къде кралят на Адарлан и херцог Перингтьн са скрили другите два.

Не Перингтьн – Ераван.

Ледена тръпка пропълзя надолу по гръбнака й, сякаш сянката на Морат се беше материализирала зад нея и я дращеше с нокът.

– Просто... заради тази среща е – махна с ръка Елин. – Не трябваше ли да се състои в Оринт? Да се срещаме в гората ми се струва толкова... драматично.

Роуан пак отправи поглед към северния хоризонт. Поне още седмица ги делеше от града – някога славното сърце на кралството й. На целия континент. А стигнеха ли, щеше да започне безкрайна върволица от съвети и подготовки, и решения, които единствено тя можеше да вземе. Срещата, уредена от Едион, щеше да е само началото.

– По-разумно е да влезем в града с установени съюзници, отколкото в пълно неведение – отвърна Роуан накрая. Сетне й се усмихна дяволито и погледна многозначително към Голдрин, прибран в ножницата на гърба й, както и към всички останали оръжия по дрехите й. – Пък и намери кой да говори за „драматично“.

Тя му отвърна с вулгарен жест.

Едион беше много внимателен с посланията си, докато уреждаше срещата – беше избрал това място, за да са далеч от възможни жертви и вражески очи. А и макар да вярваше на поканените лордове, за които й беше разказвал доста през изминалите седмици, той не им беше споменал колко спътници има – нито какви са талантите им. За всеки случай.

Нищо че Елин носеше оръжие, способно да изтрие цялата долина от лицето на земята заедно с планината Еленови рога над нея. А това беше само магията й.

Роуан се заигра с един кичур от косата й – отново избуяла почти до гърдите й.

– Тревожи те фактът, че Ераван още не ни е погнал.

Тя прокара език по зъбите си.

– Какво го спира? Ние ли грешим, че чакаме покана да го нападнем? Може би нарочно ни позволява да съберем силите си, с Едион да вдигнем Гибелния легион и да натрупаме още по-голяма армия около него, само и само да се наслади на възможно най-пълното ни поражение?

Пръстите на Роуан застинаха в косата й.

– Чу какво каза вестоносецът на Едион. Взривът е сринал голяма част от Морат. Може тепърва да се изправя на крака.

– Никой не пое отговорност за взрива. Нещо ме кара да се съмнявам.

– Всичко те усъмнява.

Тя отвърна на погледа му.

– В теб не се съмнявам.

Роуан погали с пръст бузата й. Дъждът отново се усили и кроткото му барабанене беше единственият звук на километри от тях.

Елин се надигна на пръсти. Чувствайки очите на Роуан върху себе си, как тялото му застива с хищническа съсредоточеност, тя целуна ъгълчето на устата му, горната им извивка, другото им ъгълче.

Леки, закачливи целувки. Предвидени да проверят кой от двама им ще се поддаде на изкушението пръв.