Читать «Империя на бури» онлайн - страница 11

– Ако толкова искаш да се изкъпеш – прошепна до врата й Роуан, – видях едно езерце на около половин километър оттук. Може да затоплиш водите му... и за двама ни.

Тя прокара нокти по задната част на ръцете му и нагоре към лактите му.

– По-скоро ще сваря всички риби и жаби в него. Тогава едва ли ще е много приятно.

– Поне ще имаме закуска.

Тя се засмя тихо и кучешките зъби на Роуан одраскаха нежно чувствителното местенце, където вратът й се срещаше с рамото й. Елин впи пръсти в мощните мускули на предмишниците му, наслаждавайки се на силата им.

– Лордовете ще пристигнат чак по залез. Имаме време. – Думите й бяха задъхани, почти шепот.

Като пресякоха границата, Едион изпрати вест до няколкото лорда, на които имаше доверие, и им уреди среща с тях на тази поляна, където дълги години се беше събирал тайно с бунтовниците.

Групичката им пристигна по-рано, за да огледа мястото, да се запознае с недостатъците и преимуществата му. Наоколо нямаше нито следа от човеци: Едион и Гибелният легион винаги се бяха старали да не оставят никакви доказателства за пребиваването си тук. Братовчед й и легендарната му армия бяха направили толкова много за безопасността на Терасен през последното десетилетие. Въпреки това не биваше да поемат рискове, макар и лордовете да бяха от най-доверените хора на чичо й.

– Колкото и съблазнително да звучи – подхвана Роуан, гризвайки ухото й по начин, който й пречеше да мисли, – след час трябва да съм тръгнал. – На него се падаше да провери пътя пред тях за заплахи. Леки като перце целувки заобсипваха челюстта й, бузата й. – А и онова, което ти казах преди, още важи. Нямам намерение да те обладавам за пръв път до дънера на някое дърво.

– Няма да е до дънер, а в езеро. – Мрачен смях до внезапно пламналата й кожа. Едва се сдържаше да не грабне ръката му и да я плъзне нагоре до гърдите си, да му се примоли да я докосне, да я вкуси, да я поеме цялата. – Знаеш ли, започвам да си мисля, че си садист.

– Повярвай ми, и на мен не ми е лесно.

Той я придърпа още по-силно към себе си, позволявайки й да усети доказателството, притискащо се с впечатляваща настоятелност към задните й части. Елин почти простена.

Роуан обаче се отдръпна от нея и тя се раздели неохотно с топлината му, с ръцете му и тялото му, и устата му. Обърна се и намери боровозелените му очи приковани в нейните, а от погледа му в кръвта й плъзна тръпка, по-силна от всяка магия.

– Кажи наистина, защо си толкова бодра тази сутрин? – попита той.

Тя му се оплези.

– Поех поста на Едион, понеже Лизандра и Лапичка можеха да събудят и мъртвите с хъркането си. – Единият край на устата му потрепна в усмивка, но Елин само сви рамене. – И бездруго не можех да заспя.

Той стисна челюсти и погледна към мястото, където амулетът се криеше под ризата и тъмния й кожен жакет.

– Да не би Ключът на Уирда да те безпокои?

– Не, не е това.

Започнала бе да го носи, след като Еванджелин беше преровила дисагите й и беше нахлузила верижката му около врата си. Видяха го чак когато малката се върна от близкия поток с Амулета на Оринт върху пътническите си дрехи. Слава на боговете, че точно тогава се намираха в Оуквалд, но... Елин нямаше намерение да рискува повече.