Читать «В капана на времето» онлайн - страница 277

Там стояха граф Сен Жермен и мастър Раймон, един до друг, разделени само от пет-шест крачки. Раймон с нищо не показваше, че ме познава. Стоеше неподвижно и се взираше встрани с черните си жабешки очи.

Графът ме видя и се ококори от изумление, после се намръщи. Беше облечен много изискано, целият в бяло, както обикновено: бял сатенен жакет над кремава копринена жилетка и бричове. Малки перли украсяваха маншетите и реверите му и блещукаха на светлината на свещта. Въпреки това изящество графът изглеждаше доста зле — лицето му беше изопнато и напрегнато, дантелата на жабото му беше увиснала, а яката тъмнееше от пот.

Раймон обаче изглеждаше спокоен като буца лед. Беше пъхнал длани в ръкавите на вечната си опърпана кадифена роба, а широкото плоско лице изглеждаше невъзмутимо.

— Тези двама мъже са обвинени, мадам — каза Луис и посочи към графа и Раймон. — Във вещерство, магьосничество и заради порочния си интерес към черното изкуство. — Гласът му беше студен и мрачен. — Подобни практики са процъфтявали по времето на дядо ми, но вече не страдаме от тази поквара.

Кралят щракна с пръсти към една от закачулените фигури, пред която имаше перо, мастилница и купчина хартия.

— Прочетете обвиненията, ако обичате!

Закачуленият мъж се изправи покорно и започна да чете от един документ. Обвиняваха ги в зверщини и скверни жертвоприношения, че са проливали кръвта на невинни, че са осквернили най-свещения ритуал на месата като са осквернили светия олтар, че са провеждали дяволски ритуали върху Божия олтар — за миг се запитах как ли би им изглеждало онова, което Раймон направи с мен в болницата, и изпитах огромна благодарност, че не го разкриха.

Чух името „Дю Карфур” и преглътнах внезапно надигналата се жлъчка. Какво беше казал пастор Лоран? Магьосникът Дю Карфур бил изгорен в Париж само преди двайсет години, точно по обвинения, каквито чувах и сега: „… призоваване на демони и силите на мрака, предизвикване на болест и смърт срещу заплащане” — сложих ръка на корема си, щом си спомних за каскара саграда — „от страна на зложелателни членове на кралския двор, обезчестяване на девици…” — погледнах графа, който слушаше с каменно лице и здраво стиснати устни.

Раймон беше неподвижен, сребърната коса се спускаше до раменете му. Изглеждаше, сякаш слуша нещо съвсем незначително, като песента на дрозд в храстите. Бях виждала кабалистичните символи по шкафа му, но не можех да повярвам, че човекът, когото познавах — състрадателен отровител и вещ аптекар — е извършил подобни престъпления.

Накрая обвинението приключи. Закачуленият се озърна към краля и щом получи разрешение, седна на стола си.

— Беше проведено щателно разследване — каза ми кралят. — Бяха открити доказателства и получихме показания от много свидетели. Доказа се — обърна студения си поглед към двамата обвиняеми, — че тези мъже са изучавали писанията на древни философи и са правили прорицания чрез изчисляване движението на небесните тела. Все пак… — Сви рамене. — Това не е престъпление. До знанието ми стигна — озърна се към едрия мъж с качулката, който вероятно беше епископът на Париж, — че това не е точно в противоречия с ученията на Църквата; дори блаженият свети Августин се е занимавал с мистериите на астрологията.