Читать «Необходими жертви» онлайн - страница 2

— Майерс използва възможността отново да критикува политиката на сегашното републиканско правителство по отношение на околната среда. — На екрана отново показаха говорителя в студиото. — Въпреки язвителните забележки обаче Майерс упорито продължава да отбягва въпроса, дали ще се стреми към номинацията на демократите за предстоящите президентски избори.

Пилгрим се усмихна при тази мисъл и изключи телевизора.

— Хъм.

Отново вдигна очилата на челото си и се наведе, прокара пръст по белите картончета, залепени на чекмеджетата, сякаш пипнешком можеше да прочете избелелите ръкописни надписи.

Дъщеря му бе решила да модернизира офиса, който скоро щеше да бъде само неин, но на франк Пилгрим чакалнята и нейният кабинет му приличаха на командна зала в космически кораб — навсякъде монитори, компютри, принтери… Съвсем друго беше в неговите владения. Стигаха му шкаф за папки и двайсет и шестте букви на азбуката, система за каталогизация, която е работила отлично много преди Бил Гейтс и неговите компютри. Дъщеря му се смили, но само при условие че ще разделя приключените случаи от онези, по които още се работи. В замяна обеща да не изпраща старата документация на склад. Шкафовете му щяха да излязат от този кабинет само след смъртта му.

Пилгрим намери шкафа с приключени изследвания и отвори третото чекмедже от горе на долу. Започна да прехвърля папките, като се мъчеше да прочете избелелите букви в горния ляв ъгъл. Извади онази, която търсеше, и повдигна следващата, за да отбележи мястото. Върна се на бюрото и пак нагласи лампата. В този момент чу познат звън на камбанки. По това време входната врата беше заключена. Само чистачките имаха ключове, а дъщеря му Емили понякога идваше да довърши нещо от документацията, след като сложеше двете му внучета да спят. И тя беше нощна птица — метнала се беше на баща си.

Той отиде и отвори вратата на кабинета.

— Емили, ти ли си?

Излезе в чакалнята. Непознат добре облечен мъж с тъмен костюм и шлифер стоеше като великан сред ниските столчета и масички. Пилгрим не се обезпокои много, по-скоро беше заинтригуван.

— Мога ли да ви помогна?

— Вие ли сте доктор франк Пилгрим?

— Да. Как влязохте?

Непознатият се обърна и затвори външната врата. Заключи я.

— Имам ключ.

— Ключ ли?… Откъде… Кой сте вие? Какво искате?

Пилгрим изведнъж се уплаши.

Очите на неканения гост бяха тъмни, като черни дупки. Той мълчаливо се приближи.

— Нямам пари или нещо, което може да се използва като наркотик — побърза да каже Пилгрим и се отдръпна.

Непознатият бръкна в джоба си и извади спринцовка. Махна предпазителя на иглата и продължи да върви към стареца.

— Не се притеснявайте, докторе, аз си нося.

Пилгрим присви очи. Стисна юмруци.

— Какво е това? Какво искате? Вземете каквото пожелаете.

— Единственото, което искам, докторе, е да ми отделите минутка от времето си.

— Дъ… дъщеря ми е тук — запелтечи лекарят, докато отстъпваше. — На… на тавана е. — Извика: — Емили… Емили, нападат ме! Извикай полиция!