Читать «Последният патриот» онлайн - страница 98

Глава 51

Доколкото знаеха всички, Матю Дод беше все още в Париж. Най-малкото беше безспорно, че е бил там предишния ден, съдейки по престрелката, но сигурните факти свършваха дотук.

Малко преди четири сутринта Озбек спря черното си денали до тротоара. Щом Уитком слезе, той продължи в западна посока.

Апартаментът, за който смятаха, че се обитава от Дод, беше в югоизточната част на Балтимор, точно на север от зоната Фелс пойнт. И макар всички да си го помислиха, никой не отвори дума за мрачната ирония около факта, че кварталът беше известен под името Бутчърс Хил.

Решавайки, че една привлекателна млада жена ще бъде по-малко подозрителна, Уитком получи задачата да огледа района, преди Озбек и Расмусен да проникнат в апартамента.

Избраха най-високото място на улицата, откъдето Стефани щеше да вижда добре сградата и въпреки това щеше да бъде скрита, ако някой погледнеше през прозореца в нейна посока. Тя използваше устройството за термално наблюдение на Озбек, което, макар да беше по-старо поколение, все пак щеше да й позволи да „вижда“ през няколко сантиметра бетон.

Кодираното й радио „Моторола“, беше снабдено с микрофон, който беше пъхнала в дясното си ухо. Устройството приличаше на онези, които носеха репортерите и тайните агенти и беше много по-незабележимо от микрофона, който се прикача до гърлото.

Радиото се активираше с малък предавателен бутон, който Уитком носеше на левия си показалец, и който можеше да бъде прикрит с лейкопласт. Това щеше да бъде изцяло тиха операция. Също както при специалните отряди, комуникацията щеше да се осъществява чрез щракания на предавателния бутон.

Докато Уитком се придвижваше към определеното място, Озбек и Расмусен чакаха в деналито една пряка по-нататък. Расмусен се колебаеше дали да не възрази отново срещу включването на Стефани в операцията, но сетне се отказа. Озбек беше шефът и нямаше да може да го разубеди. Оз беше обяснил на Уитком, че акцията е неофициална и на практика не е по правилата, но въпреки това тя се беше съгласила да дойде. Стефани мечтаеше да участва в истинска операция и освен това тя беше голямо момиче, което можеше само да взима решения.

Въпреки това Расмусен не беше особено въодушевен да се включи в разширяващия се кръг закононарушители от средите на ЦРУ. Агенцията и без това си имаше доста неприятности напоследък. Нямаше значение, че онова, което правеха, беше за доброто на страната. Пресата и голяма част от идиотите от Конгреса не преставаха да ги разпъват на кръст и да ги рисуват като чудовища.

Мислите на Расмусен бяха прекъснати, когато Уитком щракна с предавателя си, съобщавайки им, че е на позиция, и че улицата и апартаментът са чисти.

Озбек не можа да намери добро място за паркиране, спря пред един воден кран и изгаси двигателя. Той и Расмусен скочиха от колата и тръгнаха небрежно по улицата към триетажната тухлена постройка. Когато преполовиха разстоянието до входа, свиха вдясно по една малка алея.

Приближавайки се към задния вход на сградата, Озбек извади пистолет за отключване на брави, а Расмусен посегна към своя самозареждащ се „Хеклер & Кох“ 45-и калибър с монтиран заглушител. На Озбек му беше нужна по-малко от минута, за да отвори вратата, след което извади своята Берета 93 FS, сложи й също заглушител, и пристъпи вътре.