Читать «Последният патриот» онлайн - страница 96

Около час по-късно се обади Рон Паркър:

— Колата ще ви вземе в 5:00. Чартърният ви полет за Монреал е подсигурен.

— А паспортите? — попита Харват.

— Шофьорът ти е инструктиран да те закара до хотел „Мариот Шанз Елизе“. Там ще те посрещне хотелски служител на име Морис. Кажи му името Джеймс Райън от новия ти паспорт и той ще ти даде два куфара. Вътре има мръсни дрехи и тоалетни принадлежности, в случай че някой прояви по-голям интерес към вас. За дръжката на единия от куфарите е привързана малка торбичка, вътре ще намериш плик с паспортите.

Паркър и Фини бяха помислили за всичко.

* * *

Когато пристигнаха в „Мариот Шанз Елизе“, Харват намери въпросния хотелски служител, каза му, че се казва Джеймс Райън, даде му петдесет евро и получи куфарите.

Когато се върна в колата, извади паспортите и ги разгледа. Човекът на Фини беше истински художник. Документите бяха безупречни.

Разгледа печатите и визите и се опита да ги запомни, след което подкани тихо Никълс да направи същото.

На летище Ле Бурже бяха посрещнати от представител на чартърната компания, който провери куфарите им и ги придружи до гишето за проверка на паспортите.

Харват беше инструктирал Никълс да изглежда уморен и равнодушен. Беше подстригал професора съвсем късо, цветът на лицето му беше потъмнен с тонер, а брадата — обръсната. Харват на свой ред имаше нова перука, очила и мустаци.

Служителят на паспортното бюро дълго разглежда документите им. Притеснен, Харват се питаше дали би могъл да го неутрализира и след това да се качат с Никълс на самолета и да отлетят, преди това да бъде забелязано. Наоколо в момента нямаше никого и шансовете бяха петдесет на петдесет.

За щастие не се наложи да предприема нищо. Представителят на чартърната компания се познаваше добре с офицера и го подкани да побърза. Махвайки с ръка, той подпечати паспортите и им ги върна.

Пет минути по-късно двамата бяха на борда на самолета и когато главната врата беше затворена, Харват въздъхна с облекчение. След още десет минути, със заслужени напитки в ръцете, те излетяха с курс към Съединените щати.

Най-трудно за Харват беше да изостави Трейси. Той дълго се беше борил с тази мисъл, макар да знаеше, че не може да направи нищо. В интерес на истината президентът вече беше задвижил своите дипломатически лостове и сега беше ред на Харват да действа.

Когато земята изчезна под самолета Бомбардир Глобал Експрес XRS, Харват остави Никълс на кушетката и тръгна към спалната кабина до кърмата. Легна на леглото, затвори очи и се опита да почине. Имаше лошо предчувствие, че нищо още не е приключило — ни най-малко.

Глава 50

БАЛТИМОР, МЕРИЛЕНД

събота

Дързостта на Матю Дод не беше просто голяма, тя не знаеше граници. Да накараш ЦРУ да си мисли, че си мъртъв, беше едно нещо, но да живееш на петдесет мили от Ленгли беше върхът на наглостта и Айдън Озбек беше убеден, че точно това обстоятелство ще доведе до провала му.