Читать «Последният патриот» онлайн - страница 14

— Където тя е била убита — отбеляза Озбек.

— Според него са искали да убият и двамата.

— Но той е оцелял.

— Казва, че нападателите са видели полицаите, охраняващи парка, да се приближават и са побързали да изчезнат, преди да са го довършили.

— Късметлия. Може ли да ги разпознае?

Расмусен поклати глава.

— Били са с маски.

— А видеозаписите от охранителните камери? Парковата полиция е монтирала камери на Мемориала на Джеферсън.

— Не са работели, когато е станало убийството. Казаха, че проверяват каква е причината.

На Озбек му ставаше все по-интересно.

— Били ли са в интимни отношения с жертвата?

— Следователите проучват и тази възможност.

— С какво друго разполагаме?

— Полицаите от парка твърдят, че той го е извършил — имало е кръв по ръцете му, по дрехите му, навсякъде. Салям казва, че се е опитвал да спаси живота на жертвата.

— Намерили ли са оръжието?

Прободена е с нож, но е почистен. Няма пръстови отпечатъци. В полицията го въртят на шиш, откакто са го арестували. Но той мълчал като риба, и точно когато мислели, че вече са го пречупили, той им разказал историята за АНП.

— Какво му е съобщила информаторката? — попита Озбек.

— Според Салям, била попаднала на нещо голямо. Май че ФАИВ са наели убиец.

— И този убиец е бил обучаван по програмата „Трансепт“?

Расмусен кимна.

— Не знам дали лъже, но наистина е споменал „Трансепт“, а и двамата знаем много добре, че тази програма е строго секретна. Не може да си го е измислил.

— Прав си, не може. Очевидно някой се е разприказвал.

— Ще ти кажа и още нещо. Макар че ченгетата не са много впечатлени от момъка, той наистина говори като агент от разузнаването.

Озбек погледна колегата си.

— Може би наистина смята, че работи за ФБР.

Расмусен кимна отново.

— Говорих с хората ни във ФБР и с един мой агент в полицейското управление на Вашингтон, където се води следствието. Готови са да ни оставят да говорим с човека, тъй като ЦРУ е било споменато по време на разпитите и те не знаят какво да мислят.

— Кога?

— Когато пожелаем.

— Добре — отвърна Озбек. — Да видим какво имаме за Фондацията за американско-ислямски връзки, Андрю Салям и особено за програмата „Трансепт“.

Расмусен взе папката.

— Много добре, но ние никога не сме чували за програмата „Трансепт“. Нареждане отгоре.

Глава 7

ПАРИЖ

Един призрак в средата на четиридесетте, облечен в светлокафяви панталони от рипсено кадифе и морскосин пуловер, седеше на тясна, боядисана в зелено пейка и съзерцаваше средновековните руини в парка „Монсо“. Никой от познатите му в предишния му живот не го беше виждал от пет години.

Кестенявата му коса беше средно дълга, единственото, което правеше впечатление на иначе невзрачното му лице, беше острият поглед на зелените му очи иззад очилата с телени рамки. Беше обут в кафяви обувки от кожа. Висок малко над метър и седемдесет и пет, той имаше стегнатото тяло на добре трениран атлет.

В един таен джоб на якето му марка „Барбър“ имаше паспорт с фалшиво име. Името в паспорта не беше по-различно от другите имена, които беше ползвал досега — нито по-добро, нито по-лошо. Определено англосаксонско, като името, което беше използвал за задачата си в Рим. То му подхождаше, както и истинското му християнско име — Матю Дод.