Читать «Последният патриот» онлайн - страница 127

— Къде го е намерил? — попита Харват.

Никълс поклати глава.

— Все още не съм дешифрирал тази част от бележките на Джеферсън. Но от онова, което съм разчел, става ясно, че Ал Джазари е бил толкова впечатлен от прочетеното, че се е погрижил откровението да бъде съхранено и да стигне до хората, които търсят истината. Мюсюлманската традиция е добре известна с наказанието, което налага на онези, които богохулстват срещу исляма или изменят на вярата.

— Смърт — отбеляза Харват.

— Именно. Има много обикновени хора и учени, както в мюсюлманската общност, така и извън нея, които чувстват, че ортодоксалният ислям на фундаменталистите не може да оцелее извън контекста на неговите арабски корени от седми век. Поставен редом до науката на двайсет и първи век, логиката и хуманистичната мисъл, той се разпада на съставните си части.

Те смятат, че точно затова ислямът винаги се е основавал на смъртната заплаха. Усъмни се във вярата, кажи лоша дума или се отречи от нея и ще бъдеш убит. Именно тоталитарните методи на действие са заглушавали всякакви несъгласия и са предпазвали исляма от това да се налага да се защитава.

Не е чудно, че онези, които са знаели за последното откровение на Мохамед, са били толкова предпазливи, че да не го огласят.

— Но Ал Джазари го е направил — каза Харват, — така ли?

— Да — отвърна професорът. — Макар да не е било широко известно, Ал Джазари се е погрижил мюсюлманите, които са били готови да научат истината за своята религия и своя патриарх, да стигнат до нея. Било то и с цената на големи усилия.

— Предполагам, че на Джеферсън също му се е наложило да положи големи усилия.

— Съдейки по дневниците му — отговори Никълс, — задачата е била изключително трудна. Той обаче е имал на разположение едно от най-добрите оръжия в света — военноморската пехота на Съединените щати.

— „Към бреговете на Триполи“ — каза Харват, припомняйки си разговора им в Париж.

— Точно така — потвърди Никълс. — В дневника си Джеферсън разказва как през 1805 г. изпратил армейския офицер Уилям Итън заедно с контингент от морската пехота под командването на лейтенант Пресли О’Банън да нападнат Триполи и да свалят местния паша, който бил обявил война на Съединените щати. Това била първата война, която Америка водила на чужда земя.

Итън привлякъл брата на пашата, Хамет — законният престолонаследник на Триполи, който бил изгнаник в Египет, да му помогне в извършването на една малка смяна на режима. Тяхната цел бил богатият и добре укрепен пристанищен град Дерна.

След едночасова тежка бомбардировка от американските кораби „Наутилус“, „Хорнет“ и „Аргус“, командвани от капитан Айзък Хъл, Хамет повел войниците си на югозапад, за да пресече пътя от Триполи, докато морската пехота и подкрепленията от наемници атакували пристанищната крепост.

Много от мюсюлманските войници в Дерна били ужасени от американските бойци и бързо отстъпили, изоставяйки своите оръдия и пушки, без да дадат нито един изстрел. В последвалия хаос и безредици по улиците един малък отряд от морски пехотинци се отделил от другарите си, поемайки на свръхсекретна мисия, възложена им лично от президента Джеферсън. Задачата им била да проникнат в двореца на губернатора. Възникнало обаче малко препятствие.