Читать «Сплавта на закона» онлайн - страница 9

Той се обърна. От вратата го гледаше възрастна жена — лейди Авинг Сет. Побелялата й коса бе вдигната на кок, на шията си носеше рубинена огърлица.

— В името на Хармония, драги. Ще настинете отвън! Я влезте, че едни хора искат да се срещнат с вас.

— След минутка идвам, милейди — обеща Уакс. — Само да подишам малко свеж въздух.

Лейди Сет се намръщи недоволно, но се прибра. Не знаеше как да постъпи с него — никой от тях не знаеше. Някои виждаха в него мистериозна издънка на фамилия Ладриан, свързана със странни истории за земи отвъд планините. Други го смятаха за безскрупулен и недодялан грубиян. Предполагаше, че и едните, и другите имат право.

Цяла вечер бе център на вниманието. Очакваха от него да си потърси жена и изглежда всички бяха в течение на това. Къща Ладриан бе на ръба на банкрута след недалновидните ходове на чичо му и най-лесният път към спасение щеше да е чрез един изгоден брак. За съжаление чичо му също така бе успял да се скара с три четвърти от хората, съставящи каймака на обществото в града.

Уакс се наведе над парапета и дългите цеви на пъхнатите в кобури под мишниците му стериони опънаха неудобно сакото му — не бяха предназначени да се носят така все пак.

Трябваше да се върне вътре и да потърси някакъв начин да спаси реномето на Ладриан. Но от мисълта за претъпканите задушни помещения му призля. Сякаш дори тук, на балкона, се задъхваше…

Преди да е помислил какво прави, се прехвърли през парапета и полетя надолу от третия етаж. Разпали стомана, пусна една гилза и я Тласна, запокити я надолу. Както винаги, благодарение на ферохимията, тялото му бе по-леко, отколкото трябваше да бъде. Отдавна бе забравил какво е да стъпва по земята с цялата си тежест.

Щом гилзата иззвънтя на земята, той се Тласна от нея и полетя в хоризонтален скок над стената на градината. Подпря се за миг на ръба, прехвърли се от другата страна и се приземи леко.

„Чудесно — помисли си, приклекнал в мъглата. — Паркът с каретите“. Возилата, с които бяха пристигнали гостите, бяха подредени в стройни редици, кочияшите се бяха прибрали в отредената за тях стая. Тук нямаше електрически светлини, само добрите стари фенери.

Той отиде до каретата си и вдигна капака на закрепения отзад сандък.

Дотук с благородния господар с лъскаво вечерно облекло. Уакс се загърна в мъглопелерината — наметало с дебела яка и подплатени ръкави. Пъхна пушката в калъфа от вътрешната страна, препаса колана и затъкна стерионите в кобурите.

„Така е по-добре“. Наистина беше време да помисли за по-удобни револвери. За съжаление едва ли щеше да намери нещо, което да се сравнява с изделията на Ранет.

Минута по-късно бягаше през града, мъглопелерината се развяваше зад него. Отпред беше разкопчана и отдолу се виждаха официалните му панталони и черната риза. Дългата до глезените мъглопелерина бе разделена на ленти от кръста надолу и краищата й шумоляха на вятъра.

Уакс пусна една гилза, Тласна се високо във въздуха и след миг стъпи на покрива на една сграда от другата страна на улицата. Погледна назад, към имението с ярко сияещите прозорци. Какви ли слухове щеше да породи този път, след като бе изчезнал така внезапно от балкона?