Читать «Сплавта на закона» онлайн - страница 11

Уейн твърдеше, че знае названията на всички различни възможни комбинации Двуродни. Разбира се, Уейн твърдеше, че веднъж откраднал кон, който можел да цвили по ноти, така че човек не можеше да му има доверие. Самият Уакс не обръщаше особено внимание на всички определения и имена на Двуродни: знаеше, че той самият е Трошач, смесена комбинация от Монетомет и Плъзгач. Рядко обаче мислеше за себе си по този начин.

Започна да попълва металоемите си — гривните, които носеше на предмишниците си, — като смаляваше бързо теглото си. Тежината му щеше да бъде съхранена в тях и използвана при нужда. После пренебрегна предупрежденията, с които го засипваше по-предпазливата част на ума му, разпали стомана и Тласна.

Тялото му се понесе нагоре. Вятърът прерасна в рев. Лампата за щастие се оказа отлична котва — имаше достатъчно метал и бе солидно забита в земята, — способна да го изнесе на голяма височина. Той промени леко ъгъла на полета и етажите на сградата се размазаха пред погледа му. Приземи се двайсетина етажа по-горе, тъкмо когато Тласъкът му заплашваше да достигне предела си.

Тази част на сградата вече бе завършена и стената отвън бе облицована с материал, имитиращ дялан камък. Керамика, припомни си Уакс новата дума. Често използвана за високи сгради, където ниските етажи бяха от истински камък, но горните трябваше да са от по-лек материал.

Улови се за една издатина. Не беше толкова лек, че вятърът да го отнесе — още повече с металоемите и оръжията, които носеше. Но олекотеното му тяло лесно се закрепваше за всякакви повърхности.

Под него се кълбеше мъгла. Изглеждаше почти сякаш си играе. Той погледна нагоре, преценявайки следващата си стъпка. Виждаше синкавите линии на металните източници: много от тях бяха от скелето на сградата. Ако се Тласнеше от тях обаче, щеше да се отдалечи.

„Ето там“ — помисли си, докато гледаше един корниз на няколко стъпки по-нагоре. Изкатери се по стената, като използваше и най-малките грапавини. Нямаше Монетомет, който да се страхува от височината. Уакс стъпи на корниза и пъхна една гилза под подметката си.

Погледна нагоре, за да прецени траекторията. Извади от колана си стъкленица, отпуши я и погълна течността със стоманения прах вътре. Уискито изгори небцето му и Уакс изпръхтя. Свястна пиячка, от спиртоварната на Стейджин. „Проклятие, ще ми липсва, когато запасите ми свършат“ — помисли си, докато прибираше стъкленицата.

Повечето аломанти не използваха уиски, за да поглъщат метали. Повечето аломанти обаче пропускаха една чудесна възможност. Той усети, че вътрешните му резерви отново са попълнени, разпали метала и скочи.

Полет нагоре в нощното небе. За нещастие към върха Железен гръбнак се стесняваше, което означаваше, че колкото повече се издига, толкова по-голямо ще е разстоянието между него и сградата.

Уакс бръкна под пелерината и извади късоцевната пушка. Насочи я надолу и встрани от сградата, прикладва и стреля.

Беше достатъчно лек, та откатът да го запрати към сградата и още нагоре. Ехото на изстрела отекна под него, но патронът бе със съвсем дребни сачми и нямаше опасност да нарани някого.