Читать «Кладенецът на възнесението» онлайн - страница 412

Призракът изникна пред Сейзед и отново посочи с ръка. Терисецът го погледна намръщено.

— Ти ли направи това? — попита шепнешком.

Призракът поклати глава и посочи с пръст. Пред тях се издигаше Кредик Шау. Посоката, в която бяха тръгнали Елънд и Вин.

Сейзед се изправи. „Вин смяташе, че Кладенецът е някъде в града. Дълбината се е върнала и от известно време напада с пипалата си покрайнините на империята. Убива.

Това, което става, надхвърля представите ни“.

Все още не можеше да повярва, че посещението на Вин при Кладенеца ще я изложи на опасност. Тя беше чела историята на Рашек. Не би взела силата за себе си. Сейзед бе сигурен в това. Но не напълно. Всъщност вече не знаеше дали наистина трябва да доближават Кладенеца.

„Трябва да я намеря. Да я спра, да поговоря с нея, да я подготвя. Не бива да прибързваме с нещо толкова важно“.

Ако наистина откриеха там силата, трябваше преди това да помислят хубаво, да решат какво ще правят с нея.

Мъгливият призрак продължаваше да сочи. Сейзед се изправи и затича, забравил за писъците в нощта. Приближи вратата на гигантския дворцов комплекс и хлътна в тъмния отвор.

Мъгливият призрак спря зад него, сред вихрите, които го бяха породили. Сейзед запали свещта с огнивото си и зачака. Призракът не го последва. Завладян от безпокойство, Сейзед реши да го изостави и да продължи сам из някогашния дом на лорд Владетеля. Каменните стени бяха студени и тъмни, светлината от свещта — недостатъчна.

„Невъзможно е Кладенецът да е тук. Нали трябваше да е в планините?“

Но много от сведенията от онова време бяха смътни и Сейзед започваше да се съмнява, че е разбрал правилно информацията, съдържаща се в тях.

Ускори крачка, засенчил огънчето с ръка. Знаеше къде трябва да отиде. И друг път бе посещавал двореца. След падането на лорд Владетеля го беше изучил внимателно, беше го картотекирал в паметта си за идните поколения. Стигна до криптата и спря, забелязал отвора в стената.

На прага стоеше фигура с наведена глава. Трепкащата светлина на свещта озаряваше гладките мраморни стени, сребърните инкрустации на фреските и металните глави на шиповете в очите на непознатия.

— Марш? — попита изненадано Сейзед. — Къде се изгуби?

— Какво правиш, Сейзед? — прошепна Марш.

— Отивам при Вин — отвърна той смутено. — Марш, тя е открила Кладенеца. Требва да я спрем, преди да е предприела каквото и да било. И да обмислим как да процедираме нататък.

Марш мълчеше.

— Не биваше да идваш тук, терисецо — рече накрая, все така навел глава.

— Марш? Какво става? — Сейзед пристъпи изплашено напред.

— Ще ми се да знаех. Ще ми се да… разбирах.

— Какво да разбираш? — попита Сейзед и гласът му отекна глухо в каменната крипта.

Марш вдигна глава и насочи металните си очи към Сейзед.

— Да разбера защо трябва да те убия — промълви той и вдигна ръка. Мощен аломантичен Тласък впримчи металните гривни на ръцете на Сейзед и го отхвърли към твърдата каменна стена.