Читать «Синя кръв» онлайн - страница 8

И все пак щяха да научат. Някой щеше да им каже. Беше някак зловещо, че научаваха толкова неща за теб, сякаш те наблюдаваха непрекъснато, четяха ти мислите. Така че може би следващия път. Ще го остави да се възстанови от снощи. Тя разроши косата му. Беше толкова сладък - красив и уязвим, точно по каквито си падаше. Но за момента бе напълно безполезен.

- Извини ме за секунда - каза му тя.

Мими скочи толкова рязко, че сервитьорката, която тъкмо им носеше няколко мартинита с личи, зяпна от изненада. Целият персонал примига невярващо. Можеха да се закълнат, че само преди секунда си седеше на мястото. После мълниеносно се озова в средата на помещението и затанцува с друго момче. За Мими винаги имаше друго момче, после и още едно, и още едно. Всички си умираха да танцуват с нея. А тя сякаш танцуваше с часове, без краката й изобщо да докосват земята. Едно зашеметяващо русо торнадо в обувки за осемстотин долара.

Когато се върна на масата, лицето й сияеше (дали пък не беше от специалния й фон дьо тен?) и красотата й беше почти болезнена за гледане. Завари гаджето си да спи, отпуснал глава върху масата. Жалка картинка.

Мими извади мобилния си телефон. Беше се сетила, че Блис така и не се върна.

ГЛАВА 3

Блис не успяваше да си намери среда, в която да се чувства комфортно. Не разбираше защо става така. Имаше ли нещо по-смехотворно от дръпната, необщителна мажоретка? От момичета като нея се очакваше да нямат никакви проблеми, да са съвършени. Но Блис Люелин не се чувстваше съвършена. Чувстваше се странно и не на място. Гледаше как така наречената й най-добра приятелка Мими Форс нервира брат си и игнорира гаджето си. Това си беше съвсем типична вечер в компанията на близнаците Форс, които в един момент се заяждаха, а в следващия демонстрираха някаква плашеща привързаност един към друг. Особено когато се гледаха така, сякаш си говореха без думи. Блис избягна погледа на Мими и се опита да се разсее с шегите на актьора до нея. Но нищо не можеше да разсее нещастието й - нито това, че тази вечер получиха най-добрата маса в заведението, нито дори фактът, че моделът на Калвин Клайн от лявата й страна поиска телефонния й номер.

И в Хюстън се чувстваше така; някак не се вписваше в средата. С тази разлика, че в Тексас можеше да го скрие по-лесно. Там впечатляваше другите с гъстата си къдрава коса и невероятното задно салто, което я издигна до главна мажоретка на футболния отбор.

Всички я познаваха от дете, а и винаги беше най-хубавото момиче в класа. Но после стана така, че баща й, който беше родом от Ню Йорк, ги доведе обратно тук, за да кандидатства за свободното сенаторско място. Той с лекота спечели изборите и преди да успее да се разбунтува, Блис вече живееше в Ъпър Ийст Сайд, един от най-престижните квартали на Ню Йорк, и учеше в „Дюшен“.

Естествено, Манхатън по нищо не приличаше на Хюстън и къдравата й коса и майсторското задно салто нямаха никаква стойност за новите й съученици, които дори нямаха футболен отбор, да не говорим за мажоретки в миниатюрни полички. От друга страна, не биваше да се чувства такава провинциалистка. В крайна сметка носеше дизайнерски дрехи като всички останали. Но когато на първия учебен ден се появи в пастелен пуловер на „Ралф Лорън“, карирана пола на „Ана Суи“ (за да прилича повече на момичетата от училищния каталог) и бяла кожена чанта на „Шанел“, забеляза, че всички останали са облечени в развлечени пуловери и изтерзани джинси. Никой в Манхатън не носеше пастелни тонове или бели чанти на „Шанел“, поне не и през есента. Дори онази откачалка с готически дрехи, Скайлър ван Алън, показваше шик, какъвто Блис не знаеше как да постигне.