Читать «Синя кръв» онлайн - страница 7

- О, я стига! - намуси се Мими и веднага сложи краката си обратно в скута му. - Трябва да се изпъна. Краката ми са уморени. Виж.

Тя го накара да пипне прасеца й, за да види колко е схванат. Кардиостриптизът направо разказваше играта на ставите.

Джак се намръщи.

- Казах ти да престанеш - каза той с типичния си сериозен глас.

Мими веднага отдръпна бронзовозлатистите си крака и ги подгъна под себе си, при което десетсантиметровите й токчета одраскаха велурената тапицерия на канапето. По безукорно бялата материя останаха мръсни следи.

- Какво ти става? Да не би да имаш нужда от питие? -подразни го Мими.

Брат й беше пристигнал в ужасно настроение преди няколко минути. Напоследък беше станал такъв смотаняк. Избягваше всякакви купони, рядко ходеше и на сбирките на Комитета. Ако родителите им научеха за това, щяха да побеснеят. Вече не ходеше на срещи. Изглеждаше слаб, изтощен и раздразнителен. Мими се зачуди откога не е бил с момиче.

Джак сви рамене и се изправи.

- Отивам да глътна малко въздух.

- Добра идея - добави Блис и също стана. - Много ми се пуши - обясни тя извинително и размаха кутия цигари пред лицето на Мими.

- И на мен - обади се Аги Карондолет, друго момиче от тяхното училище.

Беше от свитата на Мими и изглеждаше досущ като нея, като се стигне до кичурите за петстотин долара и начупеното изражение.

- Нямаш нужда от разрешение - каза отегчено Мими, макар че беше точно обратното.

Човек не можеше просто да остави Мими, трябваше да изчака тя да го освободи.

Аги се усмихна доволно, Блис - някак нервно, след което и двете последваха Джак навън.

Мими сви рамене. Никога не си правеше труда да спазва правилата и палеше цигара когато и където си поиска. Веднъж жълтата преса злорадо бе публикувала петцифрената сборна сума от глобите й за пушене на забранени места.

Тя се загледа след тримата, докато изчезнаха в тълпата от тела на дансинга, кълчещи се в ритъма на някаква мръснишка раппесен.

- Скучно ми е - измрънка тя, като най-после обърна внимание на момчето, което се подпираше на рамото й цяла вечер. Излизаше с него вече две седмици, което по нейните стандарти си беше цяла вечност. - Направи нещо.

- Какво искаш да направя? - измърка той немощно, като ближеше ухото й.

- Мммм - изкикоти се тя и плъзна ръка под брадичката му, при което усети как кръвта пулсира във вените му. Идеята беше съблазнителна, но щеше да го остави за по-късно и не тук, на публично място. Пък и нали вчера му го правиха до насита... а беше против правилата... С хората не трябвало да се злоупотребява и други дрън-дрън. Трябваха им поне четирийсет и осем часа, за да се възстановят. Но той ухаеше така прекрасно... Лек аромат на афтършейв „Армани“... Месест и жизнен... Само да можеше да го вкуси, едно мъничко ухапване... Но Комитетът заседаваше на долния етаж, точно под „Блок 122“. Сигурно няколко от Старейшините сега бяха там и наблюдаваха... Може да я хванат. Или пък не? Във ВИП зоната беше доста тъмно. Кой би забелязал в тази тълпа от самовлюбени индивиди?