Читать «Синя кръв» онлайн - страница 16

- Това е някаква шега, нали?

- Не, не е шега - отвърна Джак и поклати глава.

- Да не би просто да е завършила цикъла по-рано? - попита Мими с надежда, без реално да разчита, че ще намерят някакво обяснение на случилото се.

Трябваше да има някакво. Подобни неща просто не се случваха. Не и на тях.

- Не. Направили са тестовете. Има и нещо още по-лошо - кръвта й я няма.

Мими усети как по гърба й полазват тръпки.

- Как така я няма? - ахна тя.

- Била е изцедена до капка.

- Имаш предвид...

- Изконсумирана докрай - кимна Джак.

Сестра му се отдръпна от него.

- Шегуваш се. Не говориш сериозно. Това просто не е... възможно.

Отново тази дума. Последните два дни не спираше да изскача в ума й, от събота сутринта, когато получиха обаждането. Повтаряха я родителите й, Старейшините, всички. Случилото се с Аги просто не беше възможно, по този въпрос всички бяха единодушни. Мими се доближи до един отворен прозорец, застана на светлината и усети приятния гъдел на слънцето. Нищо не можеше да ги нарани.

- Ще има заседание за приемане на новите. Днес изпратиха поканите.

- Вече? Но те все още не са започнали да се променят. Това не е ли против правилата? - запротестира Мими.

- Все пак имаме извънредна ситуация. Всички трябва да са предупредени. Дори неузрелите.

- Да, предполагам - въздъхна Мими.

Не й харесваше мисълта позицията й да бъде заета от младите попълнения.

- Аз се връщам в клас. Ти къде отиваш? - попита я Джак, докато пъхаше ризата си в панталоните. Безполезно действие, защото когато посегна към ученическата си чанта, тя пак се измъкна.

- В „Барнис“ - отвърна Мими и сложи слънчевите си очила. - Нямам какво да облека за погребението.

ГЛАВА 6

Вторият час на Скайлър беше по етика. На него можеха да присъстват и ученици от първи и втори курс, за да изпълнят изискването за изучаване на разнообразни дисциплини.

Дискусията водеше господин Орион, къдрокос мъж с големи мустаци и малки кръгли очила, дълъг нос и афинитет към огромни, провиснали пуловери, който седеше в средата на стаята.

Скайлър седна близо до прозореца и придвижи стола си до кръга около господин Орион. В стаята имаше само десет души, стандартната бройка за един клас. Скайлър нямаше как да не забележи, че Джак Форс не е на обичайното си място. Не беше му казвала и дума през целия срок и се зачуди дали той въобще си спомняше, че я е поздравил в петък.

- Някой от вас познаваше ли добре Аги? - попита преподавателят, макар въпросът да беше излишен.

„Дюшен“ беше от онези училища, че срещнеш ли съученик дори години след завършването, сядаш да изпиете по нещо и да поговорите за семействата си. Дори да не сте си разменили и една дума по време на следването, знаете всичко един за друг до най-личните подробности.

- Никой ли? - попита господин Орион.

Блис Люелин плахо вдигна ръка,

- Аз - каза тя стеснително.

- Искаш ли да споделиш някой от спомените си за нея?

Блис свали ръка и се изчерви. Спомени? Какво изобщо знаеше тя за Аги? Освен че обичаше дрехите, пазаруването, както и малкото си кученце Снежанка. Беше порода чихуахуа, също като кучето на Блис, и на Аги й харесваше да го облича в миниатюрни дрешки. То си имаше умалени версии на някои ог любимите пуловери на Аги, за да са в тон. Това бе почти всичко, което Блис знаеше за нея. А и нима можеше да познаваш някого истински? Пък и Аги беше приятелка на Мими, не нейна.