Читать «Синя кръв» онлайн - страница 12

- Само ако знаех - сви рамене той.

- Ти винаги знаеш - настоя тя.

- Добре, но не казвай на никого.

Беше му приятно да усеща косата й върху рамото си. Тази сутрин Скайлър бе особено красива. Беше оставила дългата си коса пусната и приличаше на фея с прекалено голямото си тъмносиньо палто, избелели дънки и захабени черни каубойски ботуши. Той се огледа нервно наоколо.

-Мисля, че е свързано с онези от „Блок 122“ миналата седмица.

- Групичката на Мими ли? - вдигна вежди Скайлър. - Да не би да ги изключват?

- Може би - отвърна Оливър, наслаждавайки се на тази мисъл.

Миналата година почти целият отбор по лакрос беше наказан за неприлично поведение. За да отпразнуват победата в мача, вечерта бяха надраскали стените на втория етаж на училището с графити, бяха нахвърляли изпочупени бирени бутилки, фасове и доларови банкноти с кокаинов прах по ръба. Това беше заварил портиерът на другата сутрин. Родителите подписаха петиция до ръководството на училището да промени решението си (някои смятаха, че изключването е твърде сурово наказание, а други искаха направо на виновните да бъде повдигнато обвинение). Това, че главният виновник, ученик последна година, с амбиции да учи в „Харвард“, беше племенник на директорката, само наливаше масло в огъня. От „Харвард“ тутакси отхвърлиха кандидатурата му и изключеният тартор в момента надаваше вой от университета „Дюк“.

Само че Скайлър не смяташе, че вандализмите през уикенда са причината да ги извикат в параклиса тази сутрин.

Тъй като във всеки випуск имаше само по четирийсет ученици, всички се събраха спокойно в залата. Учениците от горните класове заемаха предните банки, а тези от по-долните се бяха разположили зад тях.

Деканът стоеше търпеливо на подиума. Скайлър и Оливър откриха Дилън в задната част на залата. Имаше тъмни кръгове под очите, сякаш не беше спал, на блузата му се виждаше грозно червено петно, дънките му бяха скъсани. На врата си носеше типичния си бял копринен шал. Останалите ученици гледаха да стоят на разстояние от него. Той махна на Скайлър и Оливър да се приближат.

- Какво става? - попита Скайлър и седна на дървената пейка.

Дилън сви рамене и постави пръст пред устните си.

Деканът Сесил Молой взе микрофона. Тя не беше възпитаничка на „Дюшен“, за разлика от директорката, библиотекарката и почти всички преподавателки, и се носеха слухове, че е завършила обикновено училище. Въпреки това Сесил много бързо се бе ориентирала: носеше типичната кадифена диадема и кадифена пола до коляното; дори произношението й бе като на възпитаничка на „Дюшен“. Декан Малой беше конформист и правеше каквото се очаква от нея, поради което се радваше на широко одобрение сред членовете на управителния съвет.

- Моля за внимание. Седнете по местата си. Трябва да споделя с вас нещо много тъжно. - Тя си пое рязко дъх. - С голямо съжаление ви съобщавам, че една от нашите ученички, Аги Карондолет, е починала този уикенд.

Настъпи рязка тишина, последвана от сподавен шепот. Декан Малой прочисти гърлото си.