Читать «Синя кръв» онлайн - страница 11

Къщата не бе претърпяла големи промени. Едно от условията на завещанието повеляваше оригиналната мебелировка да бъде запазена и грижливо поддържана, затова прекрачвайки прага на училището, човек се пренасяше в миналото. Над мраморното стълбище висеше портрет в цял ръст на трите наследници Флъд, който приветстваше посетителите във великолепното преддверие с висок таван. В балната зала с гледка към Сентрал Парк имаше огромен кристален свещник в бароков стил, а във фоайето бяха подредени старинни бюра и честърфийлдски табуретки. Днес лъскавите месингови свещници бяха свързани с електричество, а скърцащият асансьор все още работеше, макар да беше само за преподавателите.

Някогашната очарователна мансарда бе превърната в център по изкуствата, където бяха изложени печатарска преса и литографска машина, а на долния етаж имаше театрална зала, гимнастически салон и кафетерия. По стените на коридора имаше метални шкафчета, а спалните на горния етаж бяха превърнати в класни стаи. Поколения ученици се кълняха, че духът на госпожа Дюшен витае на третия етаж.

В коридора, покрай стените с тапети на бурбонски лилии бяха наредени заключващи се метални шкафчета, а спалните бяха превърнати в класни стаи за хуманитарните дисциплини.

По стените на вестибюла бяха наредени снимки на всички ученици, завършили „Дюшен“. Понеже през XIX век училището е било девическо, първата снимка от 1869 г. показваше шест намусени момичета в бели бални рокли. Отдолу се виждаха имената им изписани калиграфски. Първите снимки бяха дагеротипи от XIX век, следвани от черно-бели фотографии на момичета с бухнали прически от 50-те. През 60-те училището най-после бе станало смесено, за което свидетелстваха снимките на дългокоси момчета. На края на редицата бяха закачени ярките фотографии на привлекателни млади жени и хубави млади мъже от последните випуски.

В интерес на истината много неща не се бяха променили. На дипломирането си момичетата все още носеха бели рокли от „Сакс“ и бели ръкавици от „Бергдорфс“, главите им бяха украсени с гирлянди от бръшлян и заедно с дипломата получаваха и букет червени рози. Момчетата пък носеха костюми с перлени игли на реверите.

Скайлър и Оливър имаха среща пред кабинета по музика. Не бяха се виждали от петък вечерта. Никой от тях не спомена за срещата с Джак Форс пред „Банката“, което беше крайно необичайно, защото двамата редовно правеха подробна дисекция на всяка житейска ситуация, в която попадаха. Тази сутрин, докато говореше със Скайлър, в тона на Оливър се долавяше нарочна хладност, но тя, изглежда, не си даваше сметка за това. Щом го видя, се спусна към него и го хвана под ръка.

- Какво се е случило? - попита, като облегна глава на рамото му.