Читать «Кървава целувка» онлайн - страница 204

- Защо тогава не покани Ново?

- Не знам откъде ти хрумна подобна идея. - Пейтън огледа множеството. - Е, време е да си намеря дама за вечерта. Има ли някой от нашето поколение, или е пълно само със старчоци? Я чакай, ей там виждам жена, която все още е със собствените си зъби.

- Пейтън. Трябваше да поканиш Ново.

- Кого? - Той я целуна по бузата. - До после.

Докато слизаше по застланите с червен килим стъпала, Пейтън привлече доста погледи - доказателство, че бе доста желан в глимерата.

Горкото копеле.

Имаше и друга причина Парадайз да се тревожи за него. От онази нощ с Анслам най-добрият й приятел се беше затворил в себе си. На повърхността си беше същият, ала тя го познаваше на едно по-дълбоко ниво, на което другите не го познаваха.

Нещо у него се беше променило, а той отказваше да говори за това. Разбира се, негов приятел беше убил негова близка. Това си беше доста скръб, с която да се справиш.

Господи, така й се искаше той да поговори с нея. С някого.

Разнесе се музика и немалко двойки се отправиха към центъра на балната зала. Парадайз разпери полите на роклята си и си даде сметка, че бе искала да сподели това с Крейг... ала може би очакваше твърде много. За повечето мъже нещо подобно бе пълна скука... или дори по-зле - същинско наказание.

Е, добре. Не беше нужно да прави всички тези неща. Можеше да носи проклетите диаманти с халата си и пак да е щастлива. Та нали бяха важни, защото някога бяха принадлежали на майка й, а сега бяха нейни.

Да, баща й беше толкова прав. Колкото и изискано да бе събралото се множество, с роклите и бижутата, и превземките си, да бъде сред тях, бе толкова блудкаво преживяване. Въпреки че по рождение мястото й беше тук, тя се чувстваше откъсната от всички и съвсем не се интересуваше...

- По-късно ще се появи ли някоя готина банда?

Парадайз се завъртя рязко, усмихвайки се като умопобъркана... и се вкамени. Сложи ръка на устата си. Отстъпи назад.

Крейг поклати глава и се погледна с ужас.

- По дяволите, Бъч ми каза да го облека. Принуди ме.

- Ти си...

Мъжът й беше убийствено красив в смокинга, бялата папийонка и лачените обувки... и изглеждаше не по-малко изискан от когото и да било в залата. Макар че тя го харесваше точно толкова и по дънки и бейзболна шапка.

А най-вече - когато не носеше нищичко.

- Я чакай, това да не е... церемониалният меч на баща ми? -избъбри тя, примигвайки учестено, защото очите й изведнъж бяха плувнали в сълзи.

Крейг поглади златната ножница, която висеше над лявото му бедро.

- Чакаше ме, когато дойдох. Настоя да си го сложа тази вечер. Каза, че не би искал никой друг да го носи в нощта, когато дъщеря му за първи път ще бъде представена пред обществото с кавалер.

Парадайз беше принудена да се прокашля, защото нещо я давеше.

- Това е... огромна чест.

- Знам.

- Освен това си се подстригал - отбеляза тя. Макар че в момента. в който го каза, й се прииска да се срита в задника. -Имам предвид...

- Бях започнал да ставам доста рошав.

Парадайз подскочи и го прегърна.