Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 223

— Тогава дано тялото й изгние! — изкрещя Нефертити. — И дано отрочето й я последва бързо!

Ехнатон скочи и силно я зашлеви. Ай направи опит да я задържи, но ударът бе толкова силен, че Нефертити се просна на пода. Близначките се разпищяха. Анхеспаатон остана неподвижна. Царедворците се понадигнаха, без да знаят как да постъпят. Нефертити се изправи полека, попивайки кръвта в ъгълчето на устата си. Тя пошепна нещо на Ай, който напомняше пречупена тръстика, но той успя само да се отпусне тежко на възглавниците, без да знае в страха си докъде можеше да стигне гневът на Ехнатон. Последните задръжки на Нефертити паднаха. Тя се разкрещя на Ехнатон, който й отговори със същото. Дрехите и на двамата бяха раздърпани и в окаяно състояние, а единият чехъл на Ехнатон се бе изхлузил. Царският кръг бе изпаднал в абсолютен шок, докато гледаше как фараонът и великата му царица си крещят един на друг като някой селянин и жена му в крайните улички на Тива. Рамзес прикри усмивката си. Хоремхеб следеше сцената с глуповато изражение. Мерире бе затулил уши с длани. Цялото негодувание, таило се през последните няколко години, сега изскочи на повърхността в ужасно състезание по надвикване. Капитанът на стражевата гвардия се втурна в стаята, разтревожен от страшната шумотевица, но аз го отпратих с успокоителен жест. Раменете на Рамзес подскачаха от беззвучен смях, тъй като кавгата между фараона и неговата царица продължи, след като те изгубиха и последното зрънце от обичайното си приличие и достойнство. Ехнатон се огледа, но едва ли различи нещо около себе си. А може би умоляващото ми изражение бе пробило най-сетне през маранята на гнева му, защото той прибра робата около себе си и се върна на трона, сякаш оглушал внезапно за крясъците и проклятията на съпругата си. После ми направи знак да приближа. Коленичих на възглавниците пред него и се поклоних дълбоко. Когато вдигнах глава, Анхеспаатон продължаваше да ме гледа с неразгадаема усмивка. Гневът бе разкривил лицето на Ехнатон. Следа от слюнка бе засъхнала по брадичката му; издутият му гръден кош се надигаше бързо и високо, сякаш той бе тичал отдалече, а бялата му роба бе прогизнала от пот. Той се приведе напред и ме плесна по рамото. Заговори едва когато Нефертити млъкна от изтощение.

— Съпругата ми ме засипа с обидни думи. Осмели се да заплашва престолонаследника. Ето защо ще бъде оставена в уединение в Северния дворец. Вече не ще има възможността да вижда лика ми. Маху, погрижи се за изпълнението на волята ми.

Отправих се към Нефертити с протегнати ръце. Тя бе остаряла с десет години през този един час. Гримът й бе размазан на петна и се бе стекъл с потта и сълзите й. Едната й обеца я нямаше, а в гнева си бе скъсала огърлицата си от злато и сребро от врата си; скъпото украшение лежеше в краката й.

— Господарке — казах съвсем тихо, — последвайте ме.

Тя понечи да възрази.

— Повикай стражата! — изкрещя Ехнатон.

Нефертити въздъхна дълбоко; тялото й трепереше. Стори ми се, че се задушава, но след миг се отпусна. Все пак остана права с наведена глава, свила ръце на корема. После явно призова цялото останало й достойнство и тръгна към вратата. Опита се да се обърне, но аз побързах да я хвана за лакътя.