Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 218

— Нека да отидем при господаря Ай — предложи Махре.

— И той ще отрече всичко — срязах го. — Ще ме изкара луд, но бедата ще бъде вече сторена. Дори и да се измъкнете, Джарка ще остане в сянката на подозрението до края на живота си.

— Мисля… — започна Махре и внезапно блъсна масата.

Но преди да се изправи, го забелязах да свива ръката си в лакътя, и бях готов, когато замахна. Спотайваният досега нож в ръката му бе насочен право към гърлото ми; Некмет също се хвърли към Джарка със скрита кама. Той се оказа по-бърз от мен и парира атаката й с удар в стомаха. Ножът на Махре докосна съвсем леко врата ми отстрани. Успях да пробода оголената му шия и не се поколебах да направя срез със завъртане на острието. Той падна на възглавниците, явно изненадан; кръвта му заизскача на тласъци от устата и от раната му. Затрепери като при силен пристъп на треска; от устата му се разнесоха ужасяващи звуци. Погледнах вдясно. Джарка бе обвил с ръка тила на Некмет и продължаваше да я притиска към камата, забита в горната част на корема й; устните й бяха полуотворени, а клепачите й потрепваха бързо-бързо, сякаш искаше да му каже нещо важно или да го целуне. Лицето на Джарка напомняше маска със страховито изражение: с дълбоката мъка и болка на човек, решил твърдо да не отпуска хватката си. Очите му се взираха съвсем отблизо в нейните. След малко лицето й помръкна, а раменете й се отпуснаха. Махре също притихна. Дръпнах Джарка встрани, освобождавайки трупа на Некмет, който се строполи върху възглавниците. После напълних с вино чашите ни. Докато седях и отпивах, Джарка хълцаше — една от най-сърцераздирателните сцени, на които съм присъствал в целия си живот. Той прекара така сигурно цял час, докато двата трупа продължаваха да ни гледат с изцъклените си очи. Около и над къщата закръжаха птици; нощта се спусна, тъмна и мека като кадифе. Най-после Джарка изтри сълзите от очите си.

— Защо не ми каза? — осъдително попита.

Младият ми приятел внезапно бе остарял. Лицето му бе загубило маслинения си цвят и мекота, под очите му имаше червени кръгове, а встрани от устата му се бяха вдълбали бръчки. Приличаше ми на старец, повален от тежка болест.

— Нямаше и за миг да ми повярваш. Познавам те добре. Щеше да поискаш обяснение от Некмет. И двамата щяха или да те убият, или да те излъжат и да избягат.

— Защо? Защо тя ме излъга?

— Не знам.

— Ще убия и Ай — закани се той.

— Не, няма — изправих се с натежало и напрегнато тяло. — Хайде, Джарка, чака ни много работа, трябва да претърсим къщата.

Мислех, че Джарка няма да приеме, но сгреших: той затършува с удвоено настървение за улики, които да докажат, че съм сбъркал, макар да знаеше вече истината. Преровихме всичко от избата до покрива. В началото не намерихме нищо; само пролича, че Махре и дъщеря му са пътували много из цялото царство. Бяха натрупали значително състояние. Избата бе превърната в склад за вино. Забелязах, че е по-тясна, отколкото етажът над мазето. Взрях се в стената и открих, че е лека преграда от дъски, измазана с гипс. Открихме и врата в одяланите греди. Отворихме я и се озовахме в тайна стаичка между истинската и фалшивата стена. И там намерихме търсеното доказателство — ракла с медальони и амулети с изображения на богинята Сехмет, сирийски лъкове, три колчана със стрели, мечове, ками и палитри за писане. И още нещо, което бе по-важно: скривалището имаше много добре оформена медицинска аптечка с подходящо разпределение; съдържаше съдинки и гърненца, грижливо запечатани и с четливи надписи. Изнесохме всичко на светлината на маслените лампи.