Читать «Възходът на Атон» онлайн - страница 2

Изглежда, че Маху е писал изповедта си доста след буреносните години, които бележат края на Осемнайсетата династия. Той си води дневници, които преписва по-късно — вероятно по време на съвсем краткото царуване на Рамзес I (около 1307 г. пр.Хр.). Шестстотин години по-късно, през VII в. пр.Хр., оригиналният документ на Маху е преведен на демотичното (народното) писмо, а в периода на римското владичество от него е направен нов препис на смесица от латински и общогръцкото койни. Изповедта му, която реших да публикувам като трилогия, отразява различните периоди в последвалите преводи и допълнителни поправки. Например: Тива е гръцкият вариант на „Уасет“, а някои други собствени имена (без да споменавам йероглифите) се дават с различни тълкувания от отделните преводачи и преписвачи.

За жалост изповедта на Маху не хвърля светлина върху някои спорни проблеми от онова време. Ето някои от тях: Каква е точната продължителност на царуването на Аменофис III? Позволява ли той на сина си да бъде пълновластен регент до своята смърт? Колко дълго царува Ехнатон в действителност? Въпреки това разказът на Маху вдъхва нов живот на онези кървави борби, които разкъсват Египет преди около 3 500 години. Той пълнокръвно описва превъзмогващите всякакви трудности амбиции на древни мъже и жени от една империя, потънала отдавна в мрака на времето.

Първа глава

Здравейте, божества ужасни, които хващате и унищожавате сърцата!

Глава 27: Книга на мъртвите

Изпивал съм магичната им сила. Сега привиквам духовете им. Препускат мислите ми — рой свирепи колесници, жадуващи за вихъра на боя. Добре познавам този вкус на кръв. Пред мен се струпват техни Ка, освободени от Света подземен и петимни да ме преследват. За вече отишлите си оттук говоря, потънали във Вечната тъма — изял ги е Унищожителят — душите им са сякаш късове месо, нахвърляни в казан. От мрака, разпокъсан от звездите, сред спомени и образи се връща име и все едно че стъпва на подвижен пясък или наднича в маранята на пустинята. Стоя и гледам как пристигат всички, но не познавам ничие лице и тяло. Безкрайно много имена, души и мисли — орляк от спомени, дошли от толкова далече. Откривам само теб, Рамзесе — царю на Две земи, Превъплъщение на Хор, Носителю на Двойната корона, Пазителю на Диадемата, всесилни фараоне… О, знаеш го добре, защото беше с нас духът ти още отначало. Сега изслушай моя химн за теб: „Небесните селения са тъмни и светилата са угаснали; колоните им се разклащат и тракат костите на всички богове. Земята е притихнала в нозете ти. И този свят отново вижда как идва фараонът ни с великата си мощ. Защото Той е Цар на мъдростта и Господар на живите.“