Читать «Убийците на Сет» онлайн - страница 2

При всичките коренни промени в древното царство фараоните осъзнават и използват мощта на войската. Споменът за жестокостта на хиксоските племена, които неведнъж са нахлували и окупирали северните територии на държавата, е вкоренен дълбоко в египетската култура и фолклор. „Хиксоси“ е общото наименование на азиатските нашественици, които плячкосват големите градове по течението на Нил и заплашват целия Юг с пълна капитулация. Те разчитат на ударната сила на добре въоръжените си ескадрони от колесници, които са по-тежки от египетските и имат същия физически и психически ефект върху лековъоръжената пехота на египтяните както танковете върху зле въоръжените пехотинци по време на Първата световна война. В лицето на фараона Ахмазе — дядото на Хатусу, Египет все пак намира своя спасител. Този владетел напълно реорганизира войската: помага за създаването на по-бърза и маневрена колесница и разделя пехотата от колесничарските ескадрони, които обособява в полкове с имена на животни или на птици от пантеона на египетските божества. Дядото на Хатусу сразява хиксосите и скоро от техните нападения остава само поучителният спомен.

Внучката на славния Ахмазе все така разчита на подкрепата на армията, която защитава Нил и охранява крепостите и замъците, пръснати от Делтата чак до Третия праг на юг. Нито един фараон оттук насетне не се осмелява да се дистанцира от войската, което подхранва надеждите на някои по-амбициозни офицери, че биха могли да се възползват от тази зависимост. Подобни проблеми със сигурност са съществували още през първите години от царуването на Хатусу.

Пролог

Сет: едно от най-старите и опасни египетски божества

Беше третият ден от втория месец на перт, денят, в който червенокосият отмъстителен Сет се опитал да спре ладията на небесния бог Шу. Ден, в който покълнаха омраза и непримирима враждебност към могъществото на Египет, макар че повечето жители на Тива не забелязаха нищо особено. В предните дворове на големия храм цареше тишина, а търговията по пазарищата беше слаба. Стопаните предпочитаха да останат по домовете си, където се молеха, извършваха обреди и произнасяха заклинания срещу беди и лош късмет. Когато слънцето започна да се скрива, палейки искрящи огньове по върховете на оголените скали над Града на мъртвите по западния бряг на Нил, се разнесе всеобща въздишка на облекчение. Сториха се и възлияния в чест на боговете. Тук-там хората дори излязоха навън, за да видят как лъчите на умиращото слънце горят по върховете на обелиските, покрити със злато. Гаснещият небесен огън сега беше превърнал тези монолитни гранитни колони пред просторните палати на божествената Хатусу в стълбове от светлина. Денят си отиваше, а заедно с него се оттегляше и заплашителната омраза на червенокосия Сет — бога на войната. Той си тръгваше от Черните земи, местата, напоявани от великата река Нил; напускаше плодородната долина Кемет, за да се присъедини към свитата си от войнствени демони, които обитаваха палещата жега и смъртния студ в Червените земи на изток и на запад от Тива, населявани само от лъвове, пантери и хиени с щръкнали гриви.