Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 99

— Насладете се на триумфа си, ваше величество — прошепна Сененмут. — Почиваме в дланта на вашия баща, великия Амон Ра.

Хатусу пое дълбоко дъх. Беше приготвила това пътуване и царствената си поява до последните подробности. Ладията беше най-добрата в царската флота — с позлатен корпус, обсипан с изображения и фигури на овнешки глави нос и блестяща от скъпоценни камъни царска каюта. Между високите сребърни мачти, на които се развяваха червени флагове, се издигаше малък сребърен олтар. Една прислужница поднесе огледало, за да може Хатусу да се възхити на величието си. Всъщност на нея й беше смешно. Хатусу винаги настояваше да се спазва тежкият дворцов протокол, но в себе си оставаше все още онова малко момиче, което някога бе лудувало в двора на баща си.

Сененмут усети вълнението й и леко се изкашля. Хатусу се вгледа в отражението си. С големия златен шлем с дълги бели щраусови пера приличаше на статуя. Довечера щеше да се отърве от тях и да потанцува гола пред любовника си. Да, верният Сененмут й бе помогнал толкова много при завземането на властта!

Хатусу леко извърна глава. Тълпата на десния бряг на Нил я видя и изрева в знак на одобрение. Фараонът беше благоволил да ги погледне! За да покаже благоразположението си към всички, тя се обърна наляво. На близкия бряг група жреци и жрици пееха химни, а танцьорки разтърсваха систри и извиваха тела в старинен танц. Хатусу зърна покрития със злато обелиск на града и розовите колони на храма. Зад нея капитанът на фараонската стража изрева заповед. Ладията промени посоката си и се насочи към пристана. Последваха нови команди, гребците вдигнаха веслата и ладията спря на брега.

Царският паланкин вече ги очакваше. Хатусу се обърна към събралите се жреци и ги изгледа студено. Амеротке беше там. Тя му се усмихна и се качи в паланкина. Носачите го вдигнаха на раменете си и отнесоха величествената особа в храма. Облаци благовония се издигаха да я поздравят, пред нея разхвърляха цветя, потопени в благовония. Събрани на стълбите жреци подеха божествен псалм.

О, колко си хубава, колко си хубава, Слава на Египет! Въплъщение на божествената воля, обърни се и ни се усмихни. Сърцата ни ще се възрадват, телата ще се разтреперят, сякаш сме отпили от най-сладкото вино.

Хатусу се насили да се отпусне. Паланкинът беше положен на земята. Тя излезе и стъпи върху специално постлания килим. Сетне бързо потъна в хладината на храма. Направи приношение в светилището на Хор и влезе в Залата на съвета, където жреците я очакваха с притаен дъх. Зае приготвения за нея трон, а Сененмут се настани в креслото от дясната й страна. Жреците се поклониха дълбоко и покорно допряха чела о пода. Хатусу ги остави да поседят така малко по-дълго от обикновено.