Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 98

— Искате ли вино или бира, господарю? — Шуфой се беше върнал.

— Не, не сега.

Амеротке дочу пеене от светилището на храма и долови аромата на горящи благовония. Замисли се за нападението срещу него. Поставянето на кръвта в лодката не е било трудно — под прикритието на нощта всеки е могъл да се промъкне до кея. А убийството на Сато? Утре сутринта божествената Хатусу ще пристигне в храма. Ще е изключително доволна от решението на жреците, но ще иска отмъщение за убийствата. Ще иска да накаже убиеца. Да, Амеротке искаше същото. Но кой бе убиецът? Спомни си тъмната сянка на стълбата към гробницата, летящите във въздуха стрели. Кой ли можеше да е? И къде бяха останалите по това време? Амон беше близо до гробницата, сношаваше се с танцьорката. Съдията помисли още малко и… Скочи на крака толкова внезапно, че удари главата си в клона на дървото, и изруга. Шуфой се появи иззад един храст.

— Какво става, господарю?

— Нещо толкова малко — прошепна съдията. — Единственият, който направи… — Амеротке седна: — Ела тук, Шуфой. Имам поръчка за теб. Иди в храма. Ще ти отнеме малко време, но слушай.

Джуджето се настани пред него и той му даде точни заповеди, какво да направи.

— И къде ще ни отведе това, господарю?

Съдията улови блясъка в очите на слугата си.

— Към истината, на която служим ти и аз, драги лечителю. Убиецът направи една много малка грешка. Толкова малка, че не я забелязах. Но сега вече знам каква е.

— Кажете ми.

— Не, Шуфой, няма. Познавам те. Ти ще вземеш закона в свои ръце.

— А имате ли доказателство? — попита джуджето.

— Не, това е вторият проблем. Направи каквото ти заповядах, Шуфой. Убиецът няма да бъде разобличен, а хванат в капан и аз искам да го направя в присъствието на божествената Хатусу…

Внезапно пред тях изникна генерал Омендап.

— Дойдох да ви благодаря — извика главнокомандващият и лицето му се разтегли в усмивка на облекчение. — И да обсъдим смъртта на войника Антеф.

Петнадесета глава

Ураеа: Нападащата кобра на Египет, емблема на короната на фараона

Голямата царска ладия „Славата на Ра“ се плъзгаше бързо по водите на Нил. Войници с плувнали в пот тела налягаха греблата под палещите лъчи на слънцето. Божествената Хатусу, златният сокол, възлюбената от боговете, владетелката на Земята на деветте лъка беше благоволила да покаже лика си пред простосмъртните. По бреговете маршируваха легиони елитни пехотинци, охранявани по фланговете от ескадрони колесници. Въздухът трептеше от музиката и виковете на тълпата.

Хатусу седеше на позлатен трон, а лицето й бе застинало с царска тържественост. Още рано призори пазителите на благовонията и помадите бяха измили и намазали с уханни масла мургавото й тяло. По клепачите й беше втрита тъмнозелена боя, а красивите й очи внимателно бяха изрисувани с черен туш. Диадемата на египетските царици увенчаваше напоената й с благовонни масла перука със златни и сребърни нишки. Под обсипаното със скъпоценни камъни наметало красивото й тяло бе облечено в изящна бяла плисирана роба.

До божествената седеше Сененмут. Хатусу стискаше подлакътниците на трона. Чувстваше се дълбоко удовлетворена. Беше изслушала най-внимателно разказа на младия библиотекар Калив и сега щеше да покаже на жреците кой държи истинската власт в страната! Щеше да ги накара да преклонят глава и да целуват прахта под нозете й. Червените от кармин устни се разтегнаха в победоносна усмивка. Щеше да награди Амеротке. Освен това щеше да измисли най-ужасното наказание за злосторника, който се беше осмелил да вдигне ръка срещу нейния приближен.