Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 80

— Е, благородни Амеротке, тук е доста по-различно от Залата на двете истини… — той посочи през рамо Рамос. Младежът не бе завързан, но двама войници го следваха неотлъчно. — Баща му се канеше да идва тук, твърдеше, че ти си го повикал, но аз му казах да си остане в Тива — царският обвинител обърса с длан потното си чело. После щракна с пръсти и един слуга дотърча с мях с вода. Валу го вдигна и поля лицето си. — Не понасям горещината — въздъхна той — и не обичам пустинята — мина край Амеротке, застана в края на оазиса и се вторачи в лабиринта: — Идвал съм тук като момче. И повече не се върнах, това място ме ужасява. Тогава почувствах, сякаш ангелът на смъртта ме бе докоснал с крилете си… — извърна се към Амеротке: — Значи смятате, че младежите все още са тук?

— Да — кимна съдията и пристъпи до него.

Валу излезе от сенките на дърветата и изрева на слугата си да му донесе слънчобрана. Тръгнаха по пясъка към лабиринта.

— Разбрах за случилото се в храма на Хор… — подхвана царският обвинител.

— Естествено. Нали сте Очите и ушите на фараона… — духовито отвърна съдията.

— Да, и божествената Хатусу никак не е доволна. Чухте ли какво се говори за убийствата? — острият поглед на Валу се впи в лицето му. — Явно не сте! Все едно… Хатусу и Сененмут ще отидат в храма на Хор, за да присъстват на съвета на жреците…

— Това е грешка! — Амеротке раздразнено погледна настрани.

— Струва ми се, че точно така смята и везирът Сененмут, но нейно величество няма търпение да се оправи с жреците, особено след тези приказки, че тя стои в дъното на убийствата… — Валу плъзна поглед из пустинята.

Амеротке обмисляше какво означават новините, съобщени от Валу. Може би Хатусу отива в храма не само да наложи волята си над съвета и да съкруши враговете си, но и да му поиска сметка за стореното.

Валу погледна към кръжащите над тях лешояди.

— Войниците ги наричат фараонски кокошки… — обърна се към съдията и додаде: — Разбрах, че снощи сте били нападнат — и разрови пясъка със сандала си. — Ако днес не откриете нищо, господарю, вината ще бъде стоварена върху Рамос… — бяха стигнали до входа на лабиринта. Въпреки прежурящото слънце Амеротке усещаше студени тръпки по тялото си. Валу влезе в тесния вход и спря: — Виждали ли сте рисунките по стената?

Амеротке го последва. Царският обвинител разглеждаше два големи скорпиона, гравирани в гранитните блокове. Художникът бе запълнил силуетите им с боя. Двата скорпиона бяха един срещу друг, сякаш вкопчени в битка.

— Какво е това? — попита Амеротке.

— Любовна игра — отвърна Валу. — Не сте ли виждали как се сношават скорпионите? Вкопчват се един в друг и се люшкат, сякаш танцуват. Накрая мъжкият опложда женската. И ако е толкова глупав, че да остане наблизо, тя го убива и изяжда — царският обвинител се усмихна. — Подобно на фараона — прошепна той и вдигна тънките си вежди. — Разбира се, говоря за приликата по отношение на силата и пъргавината, а не за злобата.

— Разбира се — усмихна се Амеротке. Той се вгледа отблизо в рисунката. Напомняше за скорпионите в гробницата под храма на Хор. — Кой е мъжкият?