Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 74
Пол Дохърти
— Но това не ме прави убиец! — скочи отново Сенги. — Аз съм жрец и учен… — и без да дочака отговор, скочи и излезе от библиотеката.
— Искате ли да го догоня, господарю?
— Не ни каза защо дойде — измърмори Амеротке.
— Вероятно е останал изненадан да ви види тук — предположи Калив. — Той често идва в библиотеката. Наистина ли вярвате в това, което казахте, господарю, че върховните жреци, с изключение на Хани, вече са взели решение?
— Разбира се.
— В такъв случай защо има убийства?
— Защото Нерия е открил нещо необичайно. И аз мисля, че го е намерил тук.
— Но не е казвал нищо на никого…
— Знам, знам — Амеротке потропа с пръсти по масата. — И това ме кара да се въртя в омагьосан кръг, от който идва въпросът, на който Сенги не отговори, по-точно отговори, но ние не стигнахме до логическото заключение. Сега всички смятат Пепи за крадец. Обвиняват го, че е откраднал безценен ръкопис. Казват, че бил достатъчно хитър да го изнесе от тук въпреки охраната, и достатъчно глупав да се опита да го продаде на някой търговец в Тива… — Калив го гледаше неразбиращо. — Има само един извод — продължи съдията. — Не мисля, че Пепи е откраднал ръкописа. Някой му е дал пари, направил е да изглежда, че ученият е откраднал ръкопис. И това означава, че липсващият документ, разглеждан от Пепи, все още трябва да е тук…
Библиотекарят се почеса по главата:
— Господарю, сигурен съм, че е така. Мерките за сигурност правят напълно невъзможно нещо да бъде изнесено…
— Но може да бъде прибрано на друго място — усмихна се Амеротке. — Какво по-подходящо място да изчезне някоя книга или ръкопис, учени ми Калив, освен сред други книги и ръкописи… — той стана и тръгна покрай лавиците, взирайки се в тях. — Когато приключим с този случай, божествената Хатусу ще излее гнева си над виновните, а враговете й ще усетят крака й на вратовете си… — Амеротке погледна през рамо и продължи: — Но приятелите й, хората, които поддържат истината, ще бъдат щедро възнаградени…
Калив седеше с блеснали очи и отворена уста.
— Ще потърся ръкописа на Пепи, господарю. И ще го намеря!
— Добре! — Амеротке се върна и седна на стола. — Както вече казах, Калив, аз ти вярвам.
— Значи не мислите, че аз съм убиецът?
Съдията поклати глава:
— Ти си твърде млад и невинен. Който и да е замислил убийствата, е бил опитен престъпник. Само ако знаех повече за Нерия… Той харесваше ли жените?
— Да, но беше много дискретен.
— Как така дискретен?
— Храмът е като едно село, господарю, вие го знаете. Хората се влюбват, губят ума си от страст — Калив се усмихна леко. — През нощта коридорите са пълни с промъкващи се сенки, чуват се стъпки.
— Кажи ми нещо… — Амеротке сплете пръсти. — Виждал ли си някога Нерия с жена?
— Не, господарю, но в храма и в светилището той ги оглеждаше.
— А преди да умре, правил ли е нещо странно? Каквото и да е… — Калив поклати глава. — Сигурен ли си?
— Господарю, ако е имало нещо такова, щях да ви кажа.
Амеротке затвори очи. Мислеше си за студената безмълвна гробница, за стълбата надолу, за фреските по стените.