Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 72
Пол Дохърти
Амеротке им заповяда да останат по стаите си. Свали мръсната си провиснала роба. Само по памучен набедреник, той излезе в градината да поплува в едно от изкуствените езера, напълнени с вода от Нил. Водата беше топла и ухаеше на лилии и лотоси. В малкото светилище на брега съдията почисти устата и ръцете си с природна сода, напръска се със светена вода от делвата, отправи кратка молитва и се върна в стаята си. Шуфой беше извадил чиста памучна роба, колан от брокат и нови сандали. Освен това слугата настоя Амеротке да вземе камата си. Джуджето стоеше отстрани и го наблюдаваше как втрива благовонно масло в лицето си и рисува очите си с черен въглен.
— Пазете се, господарю — прошепна той.
— Ще бъда нащрек като котка — отвърна Амеротке. — Но същото се отнася и за теб. Не яж и не пий нищо, което ти донесат. Сам си вземай храна от кухнята.
Съдията излезе и тръгна към библиотеката. Младият архивар Калив се приготвяше да затваря, но с готовност се съгласи да остане още малко. Той тръгна след върховния съдия, който обикаляше покрай лавиците и шкафовете, натъпкани с ръкописи и папируси.
— Какво търсите, господарю?
Амеротке потупа Калив по рамото:
— Съжалявам, че задържам теб и пазачите.
— А, няма нищо — отвърна библиотекарят. — Ужасните убийства хвърлиха тежка сянка над храма. Хората са изплашени. Гостите ни се движат на групички.
— Да, сигурен съм, че е така — отвърна сухо Амеротке. — Кой има ключове за тази зала?
— Само аз и върховният жрец Хани. Не, не — библиотекарят допря длан до челото си: — Дадохме допълнителен и на гостите ни. Мисля, че е у Амон.
— Значи някой може да влезе, щом си отидат пазачите?
— Не, през нощта остава един страж. А кутиите и раклите са добре заключени.
Амеротке се настани на един стол и махна на библиотекаря да седне на отсрещната пейка.
— Имам ти доверие, Калив. Искам да те питам нещо. Нерия беше убит пръв. Ти узна ли какво четеше и изучаваше той?
Библиотекарят поклати глава:
— Нерия беше учен. Той влиташе тук като пеперуда и прехвръкваше от един ръкопис към друг. Аз го оставях да взима каквото си поиска. Все пак той беше дългогодишен архивар…
— Говорил ли е с Прем?
— Разбира се, старият жрец му беше изповедник.
Съдията скри разочарованието си.
— А с учения Пепи?
— Нерия се държеше настрани от него. Изобщо не го харесваше, наричаше го грубиян и простак.
Амеротке хвърли поглед към вратата. В залата се бе промъкнал Сенги, главният писар. Да, помисли си, не трябва да те забравям, ти, който се промъкваш като сянка из храма.
— Мога ли да ви помогна? — Сенги седна на близката масичка, без да го канят.
— Да, и двамата можете — отвърна Амеротке. — Да предположим, че сте откраднали ръкопис от храма. Къде щяхте да го продадете?
Сенги погледна Калив.
— Не и тук.
— Имате предвид в храма?
— Не, имам предвид Тива…
— Да, и аз си помислих същото — кимна съдията. — Търсенията на Пепи не са го задължавали много, нали?
Сенги го изгледа неразбиращо:
— Не съм сигурен, че ви разбирам, господарю. Пепи беше дързък и арогантен. Като вдигаше ръка за поздрав, се държеше така, сякаш ви прави услуга. Не съм сигурен доколко беше ерудиран и учен. Постоянно тичаше след момичетата и пиеше прекалено много.