Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 67

— Организирахте ли внимателно издирване? — попита Амеротке.

Върховният жрец поклати глава:

— Хранилището на лодките е отворено за всички. След свечеряване е самотно и изолирано място. Моряците приготвят лодките си, проверяват дали са готови за сутринта, и след това си отиват.

Вехлис отново хвана Амеротке за ръката и я стисна:

— Ние наистина съжаляваме — прошепна тя, очите й бяха пълни със сълзи. — Трябва ли божествената Хатусу да узнае за случилото се?

— Вероятно тя е разбрала още преди нас — подхвърли подигравателно Амон.

— Тук наистина витае смъртта — поклати глава Изида. — Господарю Хани, разбрах, че един от слугите в храма също е мъртъв.

— А… апоплексия — отвърна бързо Хани. — Той беше известен пияница…

— Кой е? — попита Амеротке, въпреки че знаеше отговора.

— Сато — тихо рече Вехлис. — Господарю Амеротке, той е бил открит мъртъв в килията му точно преди обяд. Тялото му вече е при балсаматорите. Съпругът ми реши, че ще е най-добре да остави стаята му недокосната, за да я видите. Искате ли преди това да се изкъпете и да се освежите?

Амеротке кимна. Чувстваше се уморен и потиснат, но първо трябваше да види килията на Сато. Не хранеше никакви илюзии, че смъртта на слугата е нещастен случай. Поклони се на жреците и излезе в градината.

— Снощи сънувах сън, господарю — дотича след него възбуденият Пренхое.

— Ако не ме оставиш на мира — отвърна му Амеротке през зъби, — това ще е последният ти сън! — спря толкова внезапно, че Пренхое се блъсна в него. — Какви са другите новини?

— Има съобщения от съда — отвърна Пренхое. — Очите и ушите на фараона настоява да му бъде позволено да изложи случая срещу Рамос… Той се извинява, господарю, но казва, че също като вас е подложен на натиск…

— Да, сигурен съм, че е така! — върховният съдия избърса потните си ръце в робата. — И какво друго?

— Омендап.

Амеротке притвори очи. Омендап, главнокомандващият войската на фараона, на свой ред го притискаше да отхвърли обвиненията. Отвори очи.

— И какво каза вестоносецът на генерала?

— Че дните минават и той е нетърпелив по-скоро да обяви невинността на сина си пред цяла Тива.

— Ще му се наложи да почака! — извика Амеротке. — Шуфой, намери някой слуга! Искам да огледам стаята на Сато.

Когато пристигнаха, килията беше абсолютно пуста. Съдията се огледа и разбра, че останалите слуги в храма вече бяха успели да отмъкнат вещите на мъртвеца. Въпреки това вероятно по нареждане на Хани чашата и прекатурената делвичка с вино не бяха побутнати и масата не беше почистена. Разлятото вино беше образувало червена локвичка и над нея бръмчаха мухи.

— Кой каза, че е било сърдечен удар? — попита Амеротке, приближи се до прозореца и погледна навън.

— Лекарите на храма. Дойдоха и внимателно огледаха трупа. Всички знаеха — продължи Пренхое, — че Сато е дебел и пие твърде много. Но аз поех част от работата ви, господарю.