Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 54

Асурал поклати глава:

— Никой не знае.

— Говори ли се за продадени от Пепи ръкописи?

— Не. Защо, да не би да е откраднал нещо от тук?

— Може би — измърмори съдията.

— Отплатата за греха е смърт — пак се обади Шуфой. — Може ли човек да носи огън в дрехата си, без да я запали? Може ли да върви по жарава, без да изгори петите си?

— А аз пък снощи сънувах — намеси се Пренхое, — че от Нил излезе жена крокодил и се съвкупи с мен…

— Достатъчно! — извика Амеротке. — Оставете ме да кажа какво открих тук…

— Минутка, господарю — прекъсна го Асурал и се размърда на тревата. — Спомняте ли си Нехему?

— Как бих могъл да го забравя?

— И заплахите му? — Асурал беше впил поглед в лицето на Амеротке. — Получили сте предупреждение, нали?

— Да — въздъхна Амеротке. — В дома ми пристигна кутия от сандалово дърво с питка със семена от рожков.

— Какво!? — избухна Шуфой.

— Е — каза Асурал, без да обръща внимание на джуджето, — може да забравите за амеметите.

— Защо?

— Гилдията на убийците е изчезнала отпреди сезона на покълването. Последвали са водача си на север и оттогава никой не ги е виждал…

— Ама нали слуховете твърдят — започна Шуфой, — че са се организирали отново и събират членове…

— Да, неколцина са останали в Тива — кимна Асурал. — Камъчета в празна делва. Господарю, искам да ви отведа от другата страна на Нил да се срещнете с Лекет, член на обществото на живите мъртъвци.

Амеротке не обърна внимание на неодобрителното изсъскване на Пренхое.

— Живите мъртъвци! — възкликна Шуфой с пълна уста и едва преглътна. — Какво общо имат прокажените с амеметите?

— Лекет е бил един от тях — обясни Асурал, — преди да го хване заразата. Аз ходих да го видя, господарю. Той ще говори с вас… — и добави, усетил тревогата в очите на съдията: — Няма опасност, господарю, не е капан. Само че ще иска да му се плати в злато. Ще ни чака утре след зазоряване.

— А какво открихте за другите случаи? — попита Амеротке. — Омъжената за двамина млада жена?

— Аз се занимавам с нея — обяви надуто Шуфой. — Но преди това вие разкажете какво става в храма на Хор? — въпреки че се бе натъпкал с хляб и печена гъска, малкият мъж бе наблюдавал внимателно Амеротке и забеляза, че нещо не е наред. Господарят му беше нервен, ядосан. Почти не беше докоснал храната.

— Нападнаха ме — отвърна Амеротке и им разказа какво се бе случило в гробницата на Менес.

— Това е било изключително глупаво! — извика Шуфой и размаха пръст пред лицето му. — Отишли сте сам, а толкова пъти съм ви предупреждавал! Само да научи господарката Норфрет!

Амеротке сграбчи Шуфой за пръстите и ги стисна:

— Но тя няма да разбере, нали? Важното е, че знам как е бил убит старият жрец Прем. Той е бил в градинската кула и там се е срещнал с убиеца си. Трябва да е бил някой, комуто Прем е вярвал. Вероятно са пийнали вино или бира. Само че в питието на стареца е имало нещо, което го е приспало. Убиецът е взел бойния кривак от хиксосите на Прем и го е ударил по слепоочието. Черепът на стареца сигурно се е счупил като рохко яйце. След това престъпникът се е насочил към истинската причина за посещението си — свитъка папирус, който Прем е носел навсякъде със себе си. Само че не е преценил точно времето. Появил се е подпийналият слуга Сато. Убиецът е скрил трупа на Прем зад леглото, взел е шала и сламената му шапка и се е качил на покрива — Амеротке замълча. — Или дори убиецът е бил по-хитър. Може би Сато не го е изненадал. Както и да е, важното е, че злодеят е трябвало да напусне кулата незабелязано — той се почеса по главата. — Подробностите все още не са ми съвсем ясни. Във всеки случай убиецът е взел сламената шапка на Прем, шала и пръстена му и се е качил на покрива.