Читать «Храмът на Хор» онлайн - страница 16

Върховният съдия на Тива се мъчеше да сдържи гнева си. Този арогантен войник дръзваше да му противоречи!

Антеф седеше коленичил, вперил жарките си очи в него. Амеротке си пое дъх и попита:

— На колко години си?

— На двайсет и седем лета.

— А ти, Далифа?

— Тъкмо преминах двайсет и четвъртото си лято. Родена съм…

Амеротке махна да замълчи.

— И от колко години сте женени?

— От девет — отвърна Антеф.

Девет години?! Амеротке заинтригувано огледа Далифа. Беше красива — с гладки страни, тънка шия, твърди гърди и тънка талия. Беше коленичила елегантно и го гледаше свенливо изпод дългите си клепки. Шуфой би я нарекъл „апетитно парче“ или „чудесна партньорка за леглото“. Но съдията долови нещо потайно в лицето на жената. Без съмнение тя и Антеф криеха нещо и Амеротке бе твърдо решен да открие какво.

— Щастливи ли бяхте през тези девет години? Стигали ли сте някога до съд? Идвала ли е стражата у дома ви? Ваши близки намесвали ли са се в кавгите ви?

— Единственият ми роднина — отвърна тихо Далифа — беше горкичкият ми баща. А сега той е мъртъв.

— А ти, Антеф?

— Аз не съм от Тива, господарю. Идвам от делтата.

— Нямаш ли роднини? — попита Амеротке. Съдията забеляза как Далифа неспокойно се размърда на възглавничките и неволно вдигна ръка към устните си. Антеф също изглеждаше смутен. — Какво става? — попита Амеротке. Любопитството му се усили. — Антеф, нямаш ли роднини?

— Тук ме доведе една стара леля заедно с моя брат близнак.

Амеротке го изгледа втренчено. Останалите в съда също се размърдаха неспокойно.

— Значи си имал брат близнак. Къде е той сега?

— Беше комарджия, пройдоха — отговори забързано войникът. — Аз се записах във войската, а той стана зидар, но прекарваше повечето време в кръчмите и бордеите край пристана. Един ден се разгорещил в някакъв спор и сключил облог… че ще премине Залата на подземния свят.

В залата се разнесе шумна въздишка. Писарите с дъсчиците на колене се спогледаха. Лицето на Амеротке остана безизразно:

— Накратко — как приключи облогът на брат ти?

— Една нощ отидохме заедно до Залата на подземния свят. Той влезе вътре, а аз останах да го чакам. Дадох офицерската си дума, че ще го чакам, докато се върне. Само че той изобщо не излезе от там, господарю. Той ми беше последният роднина. Но не виждам какво общо има с женитбата ми…

Съдията вдигна ръка:

— А ти, Далифа — усмихна се той на младата жена, — дай да проверим думите на съпруга ти.

— Той не ми е съпруг!

— Това ще реши съдът! — извика Амеротке. — Опитай се да си спомниш как изпрати Антеф на война? Каза ли му сбогом? Целуна ли го силно? — младата жена кимна мълчаливо. — Пожела ли му всичко хубаво? Отговори!

— Да, господарю. Пожелах му всичко хубаво.

— И в кой храм отправи молитва за безопасното му завръщане у дома? — продължи спокойно Амеротке. — Такъв е обичаят на войнишките съпруги, нали?

— Татко ми даде благовония, които да поднеса в дар на боговете — отговори бързо тя и сведе поглед. — И аз отидох в храма на Озирис.